Здравата кожа, благодарение на многослойния си вроговяващ епител, резидентната (постоянна) микрофлора, както и на секретите на мастните и потните жлези, обикновено е непреодолима преграда за проникването на микроорганизми.


Инфекциите на кожата, меките тъкани и костите настъпват при проникване на различни видове микроорганизми през кожата, по съседство от възпалително огнище на близо локализиран орган, както и при разпространение на инфекция по кръвен път.


Инфекциите на кожата и меките тъкани могат да бъдат остри и хронични. Според обхвата на тъкани – локализирани (например фоликулит или абсцес), както и дифузни (газова гангрена, мионекроза).



Към определянето на етиологичния причинител има отношение вирулентността на причинителя, концентрацията им, локалните фактори в мястото на проникване, както и имунният статус на пациента. Някои инфекции на кожата и меките тъкани се предизвикват от специфични причинители – например при еризипел (червен вятър) – Streptococcus pyogenes, при антракс – Bacillus anthracis.


Много раневи и мекотъканни инфекции са с полимикробна етиология. В някои случаи при гъбични инфекции (напр. кандидоза) се изолират няколко дрождеподобни гъбички. Бактерии от нормалната микрофлора имат участие във формирането на инфекциозен процес основно при имунокомпрометирани пациенти и болни с катетри и протези.


При акне основен бактериален причинител е Propionibacterium acnes. При импетиго – основно се изолират Streptococcus pyogenes и Staphylococcus aureus. При засягане на космения фоликул (фоликулит) се изолира най-често Staphylococcus aureus, а по-рядко е възможно Pseudomonas, както и ентеробактерии.


При инфекции след изгаряне – най-често изолирани причинители са Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus, Acinetobacter, по-рядко Candida. При газова гангрена – Clostridium perfringens.
От обривните инфекции – при наличие на мехурчета-най-често при изследване на съдържимото се изолира herpes simplex virus, varicella-zoster virus и coxackie A. При папиломи – Papillomavirus и Molluscum.


Лабораторни тестове за диагноза:


Общ принцип е, че тъканните проби и аспирати са по-добри материали за изследване от пробите взети с тампон. При раневи инфекции се отмива повърхностният секрет или некротичните тъкани със стерилен физиологичен разтвор. Взема се материал от дълбочина (дъното на лезията) и от периферната кожа. Трябва да се избягва наличието на кръв и гной, защото самите секрети имат бактерицидно действие.


Времето за съхранение и транспорт на пробите е до 2 часа на стайна температура. Бързият транспорт е от значение, за да не се пропускат по-взискателни към условията на околната среда микроорганизми.


При абсцес се взема аспират с пункция, след повърхностна дезинфекция. При изследване на пустули (гнойни пъпки) или везикули (малки мехурчета, изпълнени с бистра течност) се препоръчва почистването им със спирт и физиологичен разтвор, след което със стерилен скалпел се отстранява връхчето и се отнася в съответната лаборатория.


Раневите и кожни проби за изследване на вируси трябва да съдържат клетъчен материал, защото вирусите са облигатни вътреклетъчни паразити. Вземат се тъканни и биопсични проби (1-2 см. в диаметър) или аспират от везикули, както и кожни остъргвания (до 3 мл).


Пробите за вирусологично изследване трябва да се вземат в първите 2-3 дни на заболяването. При невъзможност за доставяне в същия ден до лаборатория пробите се съхраняват и транспортират при минусови температури, със съдържание в средата на антибиотици и протеини.


Кожни проби за гъбични инфекции се вземат с остъргване на кожата и нокътя в засегнатата област. При изследване на нокти след дезинфекция с алкохол се прави остъргване – като се отстранява повърхностният слой.