Микоплазмената инфекция е широко разпространена. Най-честият причинител на заболяване при човека е Mycoplasma hominis. Основен начин за предаване е половият, като отношение за заразяване има честата смяна на сексуални партньори – промискуитет, недостатъчно добра лична хигиена и други. Предаването на инфекцията може да стане още и при различни сексуални практики – например орален секс, както и заразяване на плода по време на бременност или при раждането.


Друг представител, който може да причини заболяване при човека е Mycoplasma pneumoniae, която има афинитет към лигавицата на долните дихателни пътища. Най-често води до развитието на т. нар. атипични пневмонии.


Характерно за инфекцията е, че при по-голяма част от заразените тя протича безсимптомно. Този факт има отношение към епидемиологичното разпространение на инфекцията. Най-честите симптоми, в случай на клинична изява на инфекцията, са неспецифични – парене или болка при уриниране, дискомфорт по време на полов акт, както и наличие на секреция от уретрата или влагалището.



Инкубационният период е в рамките на няколко седмици – от 3 до 5. По-често се засягат жени и то в полово активната възраст.


Най-честите усложнения при развитието на микоплазмена инфекция са тазово-възпалителната болест, бактериална вагиноза, преждевременно раждане, преждевременно пукане на околоплоден мехур, аборти, простатит, орхит (възпаление на тестисите) и други.


Материалът за изследване се определя взависимост от локализацията на възпалителния процес. При жените се изследва вагинален или цервикален (от маточната шийка) секрет. Той се взема със сух тампон, с който се обтрива лигавицата. От значение е в секрета да се съдържат повече епителни клетки, към които се прикрепват микроорганизмите.


След вземането на секрета тампонът се поставя в транспортна среда и се отнася до съответната лаборатория. Препоръчително е материалът да не преседява повече от 2 часа или ако това се налага да се съхранява при температура – от 2 до 8˚.


При мъжете се взема както секрет от уретрата или простатен секрет, така и материал от семенна течност (еякулат). Правилата за съхранение на материала са сходни с тези при пробите от жени.


NEWS_MORE_BOX


Освен половите органи (гениталиите), инфекцията може да засегне и отделителната система – в някои случаи може да бъде причина за цистити и пиелонефрити, особено ако са налице отрицателни резултати от микробиологичното изследване. За изследването е необходимо вземането на стерилна урина, сутрин след ставане и предварителен тоалет. Взема се средната порция урина.


Като метод за изследване се използват както микробиологично изследване, така и PCR.


Микробиологичното изследване не се характеризира с особена чувствителност и специфичност, тъй като са възможни фалшиво отрицателни резултати. Резултат се получава в рамките на 24-48 часа и при изолиране на причинителя се прави антибиограма – установява се чувствителността на микроорганизма към различни антибиотици с цел прецизиране на лечението.


ДНК анализът е друг метод за диагностика, който има висока специфичност и чувствителност. Методът се нарича PCR – полимеразно-верижна реакция. Има важно място в установяване на безсимптомните форми. Материалите за изследване могат да бъдат от различни органи – влагалище, уретра, урина, както и семенна течност.


От значение е пробите да бъдат взети преди прилагането на антибиотично лечение, с цел избягване компрометиране на резултатите и временно потискане на инфекцията. 3437