Подгрупа от бели кръвни клетки, известни като миелоидни клетки, задържат ХИВ при продължило с години антиретровирусно лечение. Така получените от моноцити макрофаги се превръщат в латентен резервоар на вируса. Това констатира малко проучване, подкрепено от Националния институт по здравеопазване на САЩ.
Миелоидните клетки са вид бели кръвни клетки, които произлизат от костния мозък. Два вида миелоидни клетки – моноцитите и произхождащите от тях макрофаги могат да съхраняват в себе си ХИВ, и така в някакъв момент вирусите могат да бъдат реактивирани и да заразяват други клетки.
Моноцитите са имунни клетки, които циркулират в кръвта за около 3 дни, преди да се насочат към тъкани в различни части на тялото, включително мозъка, където могат да узреят в макрофаги. Тяхната кратка продължителност на живот досега е била повод на учени да смятат, че такива клетки не могат да задържат ХИВ в себе си. Авторът на изследването д-р Ребека Веенхуис, доцент по молекулярна и сравнителна патобиология и неврология в Медицинския факултет на университета "Джон Хопкинс" в Балтимор осторва тази теза, като показва в проучването си, че ХИВ може да се съхранява в тези клетки дори след години продължителна антиретровирусна терапия.
Антиретровирусните лекарства са ефективни при лечението на ХИВ, тъй като пречат на вируса да заразява нови клетки и да се размножава. Въпреки това ХИВ все още може да съществува в клетки, които са в състояние на покой или латентност, създавайки резервоар за ХИВ.
Идентифицирането на резервоарите на ХИВ е от решаващо значение за усилията за излекуване, тъй като латентният ХИВ може да се активира отново, ако хората спрат да приемат антиретровирусни лекарства.
Д-р Джанис Клемънс, старши автор на изследването и професор по молекулярна и сравнителна патобиология в Медицинския факултет на университета "Джон Хопкинс", обяснява че е важно да можем да разберем как моноцитите допринасят за резервоара на макрофагите в тъканта. Макрофагите произхождат от моноцитите и имат по-дълга продължителност на живот.
В проучването са се изследвали 30 участници с ХИВ, всички от които са били на антиретровирусна терапия от поне 5 години. Първо са им измерени ДНК на ХИВ в миелоидните клетки, при което се открива, че въпреки нивата да са по-ниски от CD4 T клетките (най-добре познатият вид клетки, които могат да съхраняват ХИВ), пак има наличност на ХИВ в моноцитите и макрофагите.
Следващата стъпка от изследването включва използване на нов, разработен от д-р Клемънс, д-р Веенхуис и колегите им, количествен метод за директно измерване на ХИВ в миелоидните клетки. Целта на метода е да се разбере дали наличността на ХИВ се прехвърля, когато моноцитите се диференцират в макрофаги.
Методът включва отделяне на моноцити и отглеждането им в култури, съдържащи антиретровирусни лекарства. При диференциацията им в макрофаги се добавят бели кръвни клетки, за да се проследи способността на вируса да се разпространи в тях.
Данните от изследването показват, че макрофагите могат дълготрайно да съхраняват вируса, с потенциал той да издържи в продължение на години. Следваща стъпка в разучаването на връзката между миелоидни клетки и ХИВ са механизмите, които попълват резервоара на моноцитите с течение на времето.
Д-р Джошуа А. Гордън, директор на Националния институт за психично здраве, споделя надежда, че нататъшното разучаване на миелоидни клетки ще има значителен принос към бъдещото изкореняване на ХИВ.
Референция:
Veenhuis, R. T., Abreu, C. M., Costa, P. A. G., Ferreira, E. A., Ratliff, J., Pohlenz, L., Shirk, E. N., Rubin, L. H., Blankson, J. N., Gama, L., & Clements, J. E. (2023). Monocyte-derived macrophages contain long-lived latent HIV reservoirs. Nature Microbiology. https://doi.org/10.1038/s41564-023-01349-3
