Метформинът е медикамент от групата на бигванидите, понастоящем основно средство в терапията на захарния диабет тип 2. Инсулиновата резистентност е ключова в патогенезата на последния и много от свързаните с него и метаболитния синдром усложнения и придружаващи заболявания.

 

Основното действие на метформина е съсредоточено в потисната глюконеогенеза в черния дроб – намалена продукция на глюкоза от невъглехидратни източници. Това понижава кръвната захар на гладно, нивото на инсулина на гладно, чувствителността към него. С овладването на инсулиновата резистентност се постига редукция на теглото и всички последващи от това ползи. Затова и метформинът е първо средство на избор при лица със затлъстяване и диабет, предиабет, и дори без отклонения в гликемичния контрол. Ефект върху теглото обаче се очаква само при наличие на доказана инсулинова резистентност и то при съпътстващ разумен хранителен режим.


 

Известно е, че декомпенсираният захарен диабет води до промени в липидния профил. Те се изразяват в повишение на триглицеридите, нисък HDL-холестерол и покачване на LDL-холестерол, особено рискови за атеросклерозата. Чувствително високите стойности на кръвната захар се овладяват с други хипогликемизиращи средства, но когато има показание за започване лечение с метформин и това доведе до добър кръвно-захарен контрол, удостоверен с понижаване на гликирания хемоглобин, то гореописаната дислипидемия също ще бъде повлияна. Описаните в някои проучвания изолирани ефекти върху HDL и LDL холестерола обаче са разнопосочни.

 

Смъртността при захарен диабет е свързана предимно със съдовите усложнения. Честотата на миокардния инфаркт при диабетици е три пъти по-висока от тази при лица без отклонения в гликемичния контрол. Доказан бе ефектът на добрия кръвно-захарен профил върху честотата на макросъдовите усложнения – исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, периферно-съдова болест. Само с нормализирането на глюкозата се супресират редица патофизиологични процеси, отговорни за оформянето на плаки в съдовете. Отвъд понижението на глюкозата в кръвта обаче, метформинът понижава атеросклеротичния риск по още няколко, макар и не много добре изяснени пътя. Така например е наблюдавана стимулация продукцията на NO (азотен окис), потискане апоптозата (програмираната клетъчна смърт) на ендотелните клетки покриващи най-вътрешния слой на съдовете и др. Все повече внимание се обръща на влиянието на хроничното възпаление в патогенезата на атеросклерозата. То се опосредствява чрез серия от биологично активни вещества, отделени от клетките на имунната система. Тук отново се открива благоприятен ефект от страна на метформина – редуцирайки присъствието на тези така наречени интерлевкини, на фибриногена, С-реактивния протеин. „Оксидативният стрес” – продукцията на свободния радикали в условията на хипергликемия е следващия патогенетичен аспект във формирането на атеросклеротичните плаки.

 

Артериалната хипертония е фактор с не по-малко значение за сърдечно-съдовия риск. Единични клинични проучвания демонстрират ефект върху систоличото и диастолично артериално налягане, но засега данните не са категорични. Понижаващо налягането действие може да се очаква обаче индиректно с редукцията на теглото.

 

Едно от усложненията на инсулиновата резистентност е неалкохолната стеатозна болест на черния дроб. Отново тук се намесва намалената глюконеогенеза, но и повлияване окислението на мастните киселини и липогенезата.

 

Известно е, че затлъстяването корелира с малко по-висок риск от злокачествени заболявания. Отново по сходни метаболитни пътища, чрез активиране на ензими, дефицитни при затлъстяване (аденозин-монофосфат активирана протеинкиназа), което по каскаден път редуцира растежния потенциал на клетките.

 

Метформинът не е средство за бързо понижение на кръвната захар, но предимствата му в профилактиката и терапията на диабета и предиабетните състояния обаче далеч надвишават гликемичния контрол.