Към днешна дата честотата на алергичния ринит продължава да нараства като се смята, че засяга до 20% от възрастните и до 35% от децата. Пикът на заболяването е в началото на училищната възраст, но може да се изяви и в по-напреднала възраст, особено след 50 години. Симптомите на заболяването се изразяват във водниста носна секреция, залпово кихане, запушване на носа, сърбеж, със или без конюнктивална реакция.


Алергичният ринит, в зависимост от продължителността на симптомите, се разделя на сезонен и целогодишен. При сезонния алергичен ринит симптомите се повтарят по едно и също време на годината и за определен кратък период от време. При целогодишния алергичен ринит основен е симптомът на назална конгестия – непроходимост на носната кухина, следствие отока на лигавицата. Установено е, че след повторен контакт с алергена водещ до проява на сенсибилизация, количеството му, което е  необходимо да се генерира алергичен отговор става много по-малко.


За механично отстраняване на алергени подходящи са носните промивки с физиологичен разтвор. Освен това те осигуряват овлажняващ и отбъбващ ефект върху лигавицата.



Съществува широк спектър от медикаменти за лечение на алергичния ринит. Включват се антихистамини, деконгестанти (имат отбъбващо действие), кортикостероиди, стабилизатори на мастоцитите, антихолинергици, левкотриенови антагонисти, както и имунотерапия.


Антихистамини са най-често изписваната група медикаменти. Те се делят на първо и втора генерация. Принадлежащите към първа генерация имат добро действие, но и склонност да преминават през кръвно-мозъчната бариера, поради което оказват седативен ефект и водят до проявата на сънливост. За разлика от тях при тези от втора генерация се избягва този страничен ефект. Към тази група са медикаменти с активна съставка loratadine, levocetirizine, cetirizine и други.


Ако един антихистамин не е ефективен, може да се приложи друг от същата генерация. Антихистамините значително намаляват сърбежа, стичащия се секрет и кихането, но имат минимален ефект върху отока на лигавицата, който се изразява в затруднено дишане през носа.


Деконгестантите – с отбъбващ ефект върху лигавицата, могат да се прилагат локално в носната кухина или приети през устата. Те повлияват назалната обструкция, но нямат ефект върху другите симптоми. Съществуват и комбинирани препарати, съдържащи деконгестант и антихистамин. Деконгестантите са противопоказани при пациенти с тежка хипертония или исхемична болест на сърцето, глаукома.


NEWS_MORE_BOX


Тъй като различните медикаменти повлияват различни възпалителни механизми, комбинацията между тях е допустима и ефективна. Удачна комбинация при пациентите с умерена до тежка симптоматика е комбинирано лечение с антихистамин и назален кортикостероид. След постигане контрол на симптомите пациентът може да бъде оставен на един медикамент.


За назалните кортикостероиди е характерно забавено начало на действие. Ефикасността може да се появи след 7 часа от приложението им, но за постигане на пълна ефикасност понякога са необходими 1-2 седмици.
Понякога пациенти с тежки симптоми, които не се повлияват от лечението с други медикаменти, могат да бъдат включени на системен прием на кортикостероиди (през устата), но в краткосрочен план. Тези средства могат да бъдат дадени в депо инжекция или перорално.


Други медикаменти са от групата на левкотриеновите антагонисти, антихолинергичните (намаляват секрецията), стабилизатори на мастоцитите – сromolyn и други.


Имунотерапията е единствената терапия, която променя хода на заболяването и води до ремисии (различно време, без обостряне). Тя може да бъде приложена сублингвално (под езика), субкутанно (като подкожни инжекции) и орално. Ефикасността на сублингвалната имунотерапия е по-малка от тази на субкутанната, но паралелно с това са налице по-рядко проява на системни странични реакции.


Ранната диагностика и адекватният терапевтичен подход до голяма степен повлияват върху честотата и тежестта на протичане на заболяването.