Главоболие е едно от най-често срещаните оплаквания, засягащо хората по цял свят и ставащо причина за търсене на медицинска помощ или вземане на болкоуспокояващи медикаменти без конкретно предписание от лекар. Страхът от повторна поява на неприятното усещане е причина за прибягване към повторно вземане на съответната таблетка, дори още преди да се е развила съответната симптоматика. Това от една страна е оправдано, тъй като действието на лекарствато е най-ефективно, когато е приложено в ранен етап (особено при повлияване на мигренозен пристъп), но от друга страна крие риск от свръхупотреба на съответното болкоуспокояващо средство. (Към първа част на материала)


Медикаментозно индуцираното главоболие е хронична форма на главоболие, развиващо се на фона на прекомерна употреба на болкоуспокояващи медикаменти, използвани с цел повлияване оплакванията най-често от  друг първичен тип главоболие – мигренозно, от тензионен тип, клъстърно и др. Медикаментозното главоболие в тези случаи се явява вторично и представлява хронифициране на вече наличното главоболие, като неговата характеристика може да се запази същата или да е с комбинирани черти – например с пулсиращ (характерен за мигрената) и стягащ характер (характерен за тензионния тип главоболие).


Според съвременните диагностични критерии, едно главоболие се диагностицира като медикаментозно индуцирано, когато болката се наблюдава в 15 или повече дни от месеца при пациент с подлежаща анамнеза за главоболие, при който се откриват данни за свръхупотреба на един или повече болкоуспокяващи медикамента за купиране на острата болкова криза в рамките на три или повече месеци (над 10 дни в месеца, средно 2-3 пъти седмично) и при изключване на друго възможно подлежащо заболяване.



Кои хора са най-застрашени от появата на медикаментозно индуцирано главоболие?

Много често медикаментозно индуцираното главоболие се развива на фона на първично възникнало главоболие, каквито са мигренозното и тензионното, като най-често срещани. Проучванията показват,  че при около 65% от случаите на прекомерна употреба на болкоуспокояващи средства се касае за пациенти, страдащи от първично мигренозно главоболие, а при около 30% от останалите случаи се открива подлежащо тензионно главоболие. Средната възраст на поява на медикаментозно индуцираното главоболие е около 47 години. По-често заболяването засяга женския пол.


Главните рискови фактори са:

  • Наличие на първичен тип главоболие – мигрена, тензионно главоболие, клъстърно главоболие или чести болкови кризи. Давността обикновено е дългогодишна;
  • Употреба на болкоуспокояващи медикаменти повече от 10 дни в месеца и честота около 2-3 пъти седмично. Особено важен рисков фактор е употребата на комбинирани препарати – например парацетамол и кофеин и др.;
  • Наличие на болкова симптоматика повече от 14 дни от месеца.

Наличието на поне два от горепосочените рискови фактора е основание за провеждане на неврологична консултация и преоценка на диагнозата и/или терапията.


Клинична изява на медикаментозно-обусловеното главоболие

При около 80% от пациентите се съобщава за ежедневно главоболие, което започва още със събуждането сутрин и продължава до настъпване на часа за лягане. При останалите пациенти главоболие се наблюдава в над 20 дни от месеца. При около половината засегнати се касае за главоболие с тъп, притискащ, стягащ характер, а при останалите главоболието е с пулсиращ характер или имат периоди, в които главоболието е тъп характер, както и други, в които то е пулсиращо. При около 80% от засегнатите освен главоболие може да се наблюдават и гадене, повръщане, шумо- и светлочувствителност.Световъртеж, нарушение на концентрацията, забравяне, уморяемост, чувство за студ, нарушения в съня също са сред описваните придружаващи симптоми. Именно придружаващите оплаквания могат да спомогнат за отдиференциране на медикаментозно индуцираното главоболие от главоболието от тензионен тип.