Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция - неврологично заболяване, при което смъртта на мозъчните клетки причинява когнитивен спад и загуба на памет. За да се диагностицира като болен от състоянието, пациентът следва да е претърпял намалена способност за обработка и извличане на информация, бедно разбиране на някои ситуации (включително рискови такива), нарушени визуални способности (които не се дължат, например, на проблеми с очите), трудност в употребата на често срещани думи и граматични правила, резки промени на личностните характеристики (загуба на емпатия) и др.

 

Като резултат, болестта на Алцхаймер носи сериозни последици за социалния живот не само на пациента, но и на неговите близки. За съжаление, понастоящем не съществуват лекарства, които да забавят прогресивните тенденции на болестта, но някои медикаменти са одобрени с цел лечение на симптомите: донепезил, ривастигмин и галантамин. Тазгодишно проучване обаче установи, че хората с болестта на Алцхаймер, които също така приемат лекарства против диабет, проявяват по-малко молекулярни маркери, свидетелстващи за неврологичното състояние.


 

Изследователите разработват техника за изолиране на мозъчните капиляри на 34 души, които се лекуват както от Алцхаймер, така и от диабет. След това екипът сравнява резултатите с тези на 30 души, които страдат от Алцхаймер, но не и от диабет. Накрая се намесва и контролна група от 19 души, които не са имали нито едно от двете заболявания. Накрая учените установяват, че молекулярните промени, свойствени за болестта, включително нередностите в генетичната експресия, липсват при хората с Алцхаймер, които са приемали антидиабетни лекарства от типа на инсулин и метформин.

 

Повечето съвременни клинични проучвания са насочени към амилоидните плаки, но резултатите не са особено обнадеждаващи. В допълнение към това, антидиабетните медикаменти са одобрени и безопасно употребявани от милиони хора, като че ли с благоприятни ефекти върху онези, които страдат от неврологичното разстройство. Подобни публикации, като тази, публикувана в PLOS One, може да стимулира клиничните опити в нови насоки.