Не във всички, но в голяма част от случаите болката има алармиращ характер, който насочва за наличие на проблем и играе роля на своеобразен сигнал да направим нещо. Най-общо и в зависимост от механизмите, които я провокират, видовете болка могат да бъдат разделени на ноцицептивна и невропатна.
Ноцицептивната болка е синоним на остра болка и зависи от степента на тъканното увреждане. Болката е остра и е локализирана в областта на тъканната увреда или травма. Често приемът на обикновени нестероидни противовъзпалителни води до намаляване на болката.
Невропатната болка се дължи на дисфункция на нервните структури, при което се получава недекватно сигнализиране на периферните структури. Тази болка се описва като изгаряща, режеща, като нервните окончания не са увредени, както при ноцицептивната. Невропатната болка няма протективна роля за разлика от ноцицептивната болка, освен това надхвърля степента на увреждането, причиняващо болка – с което не може да бъде показателно колко напреднало и тежко е увреждането.
Неопиоидните аналгетици оказват противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен – за сваляне на повишена температура ефект. Ролята им е основно при ревматологични болки, като повлияват ставната болка и отока, както и функционалния капацитет на възпалените стави. Те не предизвикват еуфория и зависимост, както опиоидните.
Метамизолът има много добра резорбция от организма, като максималната му плазмена концентрация се достига след около един час от приема. Има добре изразен аналгетичен и слаб противовъзпалителен ефект, като се отчита и намаляващ спазмите ефект. Показан е при болков синдром с различен произход – артралгии (болки по ставите), невралгии – разпространяваща се по нервите болка, която най-често е по крайниците.
Ацетаминофен или парацетамол също притежава добри аналгетични свойства, като е лекарство на избор и при деца. Токсичността му се увеличава при прием на алкохол. А при прием на терапевтични дози нежеланите странични ефекти са малко и редки. Стандартната доза е 500 мг на всеки 4-6 часа. Максималната доза е 4000 мг на ден.
Индометацинът притежава силен противовъзпалителен ефект, като се прилага при ревматоиден полиартрит, остеоартрит, коксартроза, болест на Бехтерев, бурсити, тендовагинити и дори тризъм.
Нестероидни противовъзпалителни средства са медикаменти от първа линия при избор за овладяване болката в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб.
Ибупрофенът достига максимална плазмена концентрация след 90 до 150 минути от приема, като кетопрофена подобно на него има сходни противовъзпалителни, аналгетични и антипиретични свойства.
Диклофенакът преминава през синовиалната мембрана, като е показан при възпалителни и дегенеративни ставни заболявания – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, синдром на Бехчет, остеоартроза, микрокристални артропатии.
Коксибите са селективни циклооксигеназа-2 инхибитори със значителен аналгетичен и противовъзпалителен ефект. Целекоксиб има силен аналгетичен и антиексудативен ефект, като е показан при остеоартрози, ревматоиден артрит, за облекчение на болката след ортопедични операции, при остра болка.
Имат антипиретичен, аналгетичен и противовъзпалителен ефект. Разделят се на селективни и неселективни инхибитори. Обикновено лечението продължава между 10-14 дни. Задължително трябва да се комбинират с гастропротектор за предпазване на стомашната лигавица.
Гастроинтестиналната токсичност е най-честият страничен ефект и се среща при 1.5% от пациентите и може да причини язва на стомаха.
Другите потенциални странични ефекти включват токсичност върху сърдечно-съдовата система, нефротоксичност (увреждане на бъбреците) и други.
Референции:
Учебник по фармакология под редакцията на проф. д-р Н. Бояджиева.
