Триизмерното принтиране навлиза с все по-бързи темпове в медицината и ще играе все по-голяма роля в идващите години, като става важна част от индивидуализираната медицина. 3D-принтирането представлява депозиране на материал на тънки слоеве така, че да се изгради определен елемент, като на тънка нишка паста от различни материали се изгражда слой по слой необходимият сегмент - прешлен, част от кост, кръвоносен съд и други.


Но с пълна сила навлиза и друг клон на биопринтирането, което има за цел изпитване на медикаменти вместо върху животински модели или хора.


За изграждане на тъканите се използва биомастило. Тъканите могат да остават жизнеспособни в рамките на около седмица, но са налице леки различия за отделните видове клетки.



Дори и да не са големи функционални органи, принтираните късчета „жива тъкан“ могат да бъдат от полза във фармацевтичната индустрия, където да се тестват върху тях различни нови молекули, до голяма степен именно за животоспасяващи и животоподдържащи терапиии. Пример за такива са антитуморните терапии.


Друг интересен и иновативен подход е влагането в синтезираните здрави тъкани и метастатични клетки (ракови), с които биопринтираната тъкан да бъде един вид „заразена“. Това позволява върху нея да бъдат изпробвани различни медикаменти и комбинации от терапии, избягвайки се манипулацията върху живи модели.


Но как се реализира самото биопринтирането?

Използват се клетки от зъбна пулпа, които се набавят от клетъчни банки. Те се отглеждат при специални условия, които ги поддържат жизнеспособни. За самото принтиране е необходимо непосредственото им смесване с биомастилото, което представялва гелообразна среда, в която клетките живеят, хранят се и се делят.


Т. нар. файлове се зареждат в принтер и със спринцовки се впръсква „коктейл“ от полимери и други субстанции, които позволяват сместа да бъде достъпна за принтиране.


Принтерът от своя страна нарежда клетките по точно определен начин, който следва предварително измислена архитектура на желаната структура.


Чрез „изливане“ на клетките слой по слой се създава триизмерен обект, която трябва да наподобява максимално истинската в човешкия организъм.


Принтираната структура наподобява желе. Всички клетки в нея са живи и се съхраняват при специални условия, при които да се осъществяват опити върху тях.


Принтираните органи не трябва да бъдат отхвърлени от организма поради производството им за конкретен пациент.