Доскоро спрягани като едни от виновниците за диабет тип 2 и затлъстяването мазнините може би ще се окажат полезни за здравето на задстомашната жлеза. До такива изводи стига изследователски екип от Женевския университет. *
Теорията за токсичността на липидите е поставена през 70-те години на миналия век, според която излишните мазнини започват да се натрупват в немазните тъкани и затормозяват органи като панкреас, черен дроб и сърце. Със задълбочаване на резистентността към отделяния от бета-клеткита на задстомашната жлеза инсулин организмът губи и способността да реагира адекватно на постъпващата глюкоза в кръвта.
Въпреки че връзката между развитието на диабета и мазнините е многократно доказвана в изследвания, не може да се каже, че науката е напълно наясно какво се случва с панкреаса.
За да разграничат ефекта на мазнините от това на глюкозата в панкреаса, изследователите подлагат негови бета-клетки на влиянието им поотделно и в комбинация. Така те откриват, че под въздействието на голямо количесто захар, бета-клетките отделят по-малко от обичайното количество инсулин.
Когато клетките са изложени на прекомерно количество захар или мазнини, се съхраняват мазнини на капчици. Изненадващо и за учените, оказва се, че това натрупване не влошава ситуацията, а позволява секрецията на инсулин да бъде възстановена до почти нормални нива, споделя главният изследовател Люси Оберхаузер.*
Тези мазнини не са стратегически резерв, който организмът натрупава и не изразходва без специална нужда, обяснява ученият. Напротив използват се постоянно като източник на енергия при всеки възможен случай, например двигателна активност. Благодарение на това бета-клетките се адаптират към излишната захар и могат да поддържат почни нормални нива на инсулина.
Откритията на изследователския екип могат да помогнат за разработването на методики за забавяне развитието на болестта при хора в предиабет. Според учените е важно да се позволи отделянето на тези мазнини в задстомашната жлеза и изразходването им чрез висока физическа активност.
Приблизително 10% от населението на земята е засегнато от диабет тип 2. Прекалено уседналият начин на живот и висококалоричното хранене предразполагат към метаболитни нарушения, вследствие на което се променя функционирането на панкреаса и регулирането на кръвната захар от организма постепенно загубва своята ефективност.
Затлъстяването е основен рисков фактор за развитието на диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и свързаните с тях коморбидни състояния. Считаше се, че инсулиновата резистентност се определя от метаболизма на глюкозата. През последните години все повече медицинската наука обръща внимание на обмяната на мастните киселини в организма, повишеното ниво на които играе ключова роля в патофизичните механизми, свързани с инсулиновата резистентност.
Изследователският труд е представен в сп. Diabetologia.
Източници:
*https://medicalxpress.com/news/2022-01-unexpected-benefits-fat-diabetes.html
https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00125-021-05633-x
