С помощта на направени изследвания специалисти забелязват, че вирусът, който причинява маймунска шарка се развива по-бързо от очакваното.

 

Екип от изследователи от Националния институт по здравеопазване Doutor Ricardo Jorge в Португалия, работещи съвместно с други специалисти от университета Lusófona, също в Португалия, правят генетичен анализ на вируса, причиняващ маймунска шарка.


 

Маймунската шарка е рядко срещано заболяване, което се причинява от ДНК вирус от рода Orthopoxvirus, който включва и причинителя на едрата шарка - вариола.

 

Въпреки своето наименование маймунската шарка е по-често срещана при гризачи, отколкото при маймуни. Тя може да засяга и хора, като най-често се среща при тези в Африка.

 

Предишни изследвания описват две разновидности на инфекцията. По-разпространеният ѝ вариант се свързва с изява на по-лека симптоматика и по-добра прогноза.

 

Екипът от специалисти в Португалия събра проби от 15 пациента, страдащи от маймунска шарка. Тези проби са използвани за направата на генетичен анализ, чрез който да бъде установено колко бързо се развива вирусът.

 

Скоростта на мутиране на вируса е 6 до 12 пъти по-бърза от очакваното.

 

Изследователите смятат, че внезапно ускорената скорост на мутация на вируса предполага неговата способност за нов начин на заразяване сред хората.

 

Наличните хипотези до момента са, че вирусът се предава от човек на човек чрез близък контакт с открити лезии, чрез телесни течности или чрез въздушни капки.

 

В хода на проучването специалистите правят анализ на наличните мутирали варианти на вируса. Те разкриха възможността някои от разновидностите да са се появили в резултат на неговия контакт с човешката имунна система, най-вече на този с ензими от типа APOBEC3.

 

APOBEC3 са група ензими, които убиват вируси, като предизвикват грешки по време на репликацията на генетичния им код.

 

Ако вирусите преодолеят действието на тези ензими и предадат своите гени, те биха могли да предадат информация на бъдещите поколения, която да им бъде от полза при преодоляване на имунната защита на човешкия организъм.

 

Изследователите също така отбелязват, възможността вируса да е циркулирал в ниски нива в човешките общности или да се е разпространявал сред животни в различни страни.

 

Проучването е публикувано в сп. Nature Medicine.

 

Референции:

https://www.nature.com/articles/s41591-022-01907-y