Към противовирусните лекарствени препарати за локално приложение в офталмологичната практика се отнасят медикаментите Aciclovir, Indoxuridin, а също интерферони.

 

Aciclovir. В офталмологичната практика се употребява под формата на очен унгвент. Той потиска размножаването на вируса в инфектираните клетки посредством превръщането му в ацикловир трифосфат, който потиска вирусните ДНК ензими. Медикаментът птитежава висока терапевтична ефективност при всички форми на херпесни кератити. Унгвентът се нанася на стълбче с дължина 1 см в долния конюнктивален сак 5 пъти дневно. При 11 – 18% от болните, третирани с ацикловир е възможно да се наблюдава точковидна кератопатия (малки мехурчета по роговицата), която преминава след спиране на медикамента.


 

Idoxuridine. Може да се намери под формата на капки. Поради структурни сходства с градивните елементи на вирусната ДНК, индоксуринът повлиява нейната репликация. Използва се за лечение на херпесни кератити. Накапва се по 1 капка в засегнатото око през 1 час през деня и през 2 часа през нощта. Отсъствието на терапевтичен ефект е сигнал за развитие на резистентност на вируса към индоксурин.

 

Interferon gamma-1b, предлага се под форма на сухи ампули. Представлява лиофилизиран човешки гама-интерферон с противовирусно и имуностимулиращо действие. Използва се за лечение на вирусни конюнктивити, кератити, кератоконюнктивити. След разтваряне на лиофилизата с приложения разтворител, се прилага в доза по 1 – 2 капки в окото 2 пъти дневно в продължение на 3 – 5 дни. Възможно е да се наблюдава преходно парене в очите. Самата субстанция интерферон не убива вирусите, но подпомага тялото да изгради защита срещу тях, т.е. засилва имунитета и съпротивителните функции на тялото като по този начин вирусът се самоограничава. Той е изключително ефективен при вирусни инфекции, но не толкова добре повлиява бактериалните.

 

Обикновено вирусните инфекции се съпровожда от възпаление, причинено от бактерии. Това налага съпътстващо лечение и с антибактериални средства. Така например сулфонамидите проявяват бактериостатичен ефект, но са активни и срещу вирусни инфекции.

 

Често използван похват в лечението на тези инфекции е включването и на кортикостероиди. Лечение в такава комбинация действа срещу бактерии и вируси и не позволява не инфекциозния процес да расте.