Липазата е важен храносмилателен ензим, който се отделя основно от панкреаса – задстомашната жлеза. Неговата функция е да разгражда липидите в началото на тънкото черво, които получаваме с храната. По този начин се осигурява тяхната абсорбция в кръвта.


Значително по-малко количество ензимът се произвежда от слюнчените жлези и черния дорб. При недостатъчни количества на ензима се води до непълно разграждане на постъпилите липиди, включително и мастноразтвори витамини. Налице е дефицит на витамини, изразен в различна степен, подуване на корема, влошено храносмилане, поява на диария, която е мазна и с лоша миризма.


Тестовете за откриване на промени в липазната активност се състоят в измерване количеството на ензима в кръвта. Изследването има значение за откриване на възпалителни промени в панкреаса, проследяване на терапията му и за контрол на някои заболявания, засягащи и задстомашната жлеза – например кистична фиброза.



От значение е преди теста да има интервал от 8-12 часа, без прием на храна и напитки, различни от вода. Референтните стойности се различават за различните възрасти. Нормата за лица до 60-годишна възраст е между 10 и 140 UI/l, за лица над 60 години – между 20 и 180 UI/l.


При увреждане на клетките на панкреаса ензимът преминава в кръвта. Липазата се елиминира значително по-бавно от амилазата (друг панкреатичен ензим). Поради което повишената липазна активност персистира по-продължително, дори и след овладяване на острия момент.


Малката молекула на ензима позволява преминаването на мембраната на бъбречните гломерули, но по правило се реабсорбира в тубулите. При хронични бъбречни заболявания този процес се нарушава и може да са налице по-високи стойности.


Най-честата причина за повишена активност на ензима е панкреатит или рак на панкреаса. Възможно е да е налице още и при камъни в жлъчния мехур или възпалителни промени в стените му.


Липазната активност е добър маркер за поставяне на диагноза и проследяване хода на лечение при остър панкреатит или обостряне при хронично развита форма.


Липазата е по-специфичен показател от амилазата, тъй като не се повишава при паротит – заушка. Характерно за паротита е засягането на определени жлези – слюнчени, полови, панкреас.


При остър панкреатит стойностите на липазата се покачват в рамките на 4-6 часа. Количеството на ензима достига пикови стойности в рамките на 24 часа и поддържа тези стойности в рамките на период до две седмици, дори и на фона на лечение.


Стойностите на липазата не могат да бъдат от полза за доказване на панкреасна недостатъчност.


При прием на някои медикаменти и при определени заболявания изследването на липазна активност може да бъде подвеждащо и да даде фалшиво по-ниски или съответно по-високи стойности, които да не са свързани с панкреаса.


Медикаменти, които водят до промяна в липазната активност са антикоагуланти, различни опиоидни средства, както и активни вещества от групата на холиномиметиците.


По време на бременност, както и при хронични бъбречни заболявания резултатите също нямат меродавна стойност – най-често е налице повишаване на стойностите в кръвта. В случаите, в които се налага провеждане на изследване като ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография тя трябва да се извършва след вземане на кръв за липазна активност.


Състоянието се лекува успешно чрез заместителна терапия - прием на ензима.