Лимфоцитите, подобно на останалите кръвни клетки произхождат от костния мозък. След диференцирането си се разделят на Т- и В-лимфоцити, узряването на които се осъществява съответно в тимуса, а за В-лимфоцитите в костния мозък и лимфните възли.


Т-лимфоцитите подават сигнал на В-лимфоцитите за наличие на чужди антигени, които клетки от своя страна се преобразуват и започват производството на имуноглобулини – антитела.


Основната част от лимфоцитите в кръвта са Т-лимфоцити (около 70-75%). Те имат отношение както към защита срещу инфекциозни причинители, така и участват в алергичните реакции от забавен тип. 



Лимфоцитите се придвижват до локалните огнища на възпалението, като тяхната функция е свързана с осъществяване имунната защита на организма и синтеза на имуноглобулини. Чрез лимфоцитите се осигурява имунната памет на организма, като нейната роля е при повторна среща с подобен антиген да се осъществи бърз синтез на антитела, които да унижощат чуждите агенти и да предотвратят разитието на заболяване.


При инфекциозни заболявания нараства броят на лимфоцитите, но най-често това става във възстановителния период, а в „разгара” на инфекцията е възможно да бъдат в норма или леко завишени.


Референтни стойности при възрастни са 1,10 – 3,80 g/l x 109, а като дял от броя на левкоцитите – 0,20-0,48%. При кърмачета и деца тези стойности са различни. При кърмачета – 2,00-13,5 g/l x 10(0,20-0,70% от левкоцитите), а при деца – 1,00-10,0 g/l x 10(0,25-0,60% от левкоцитите).


Повишеният им брой или т. нар. лимфоцитоза се наблюдава най-често при възпалителни процеси при деца. Лимфоцитите се повишават най-често при вирусни инфекции, но и при някои бактериални такива.


Лимфоцитоза е налице при инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловирусна инфекция, шарки, остри вирусни респираторни инфекции, вирусни хепатити и други. От бактериалните инфекции лимфоцитоза се наблюдава при туберкулоза, коклюш и бруцелоза. Токсоплазмозата е паразитно заболяване, при което също може да бъде налице лимфоцитоза. Тиреотоксикозата също протича с повишено ниво на лимфоцити.


При повечето инфекциозни заболявания лимфоцитозата е лека до умерена, но когато говорим за много високи стойности на лимфоцитите е необходимо да бъде изключено и лимфопролиферативно заболяване – остра и хронична лимфолевкоза, някои видове лимфоми и други.


Намаленият брой на лимфоцитите или лимфопения – наблюдава се при вродени или придобити имунодефицитни състояния, при лъчетерапия или пострадали при инцидент с лъчева радиация.


NEWS_MORE_BOX


Приложението на някои медикаменти – например кортикостероиди също оказва подобен ефект. Тежко протичащите заболявания, както и високостепенните изгаряния също протичат с намалено количество на лимфоцитите в кръвта.


Стойности под 0,5 g/l x 109 говорят за намалени имунни защити на организма и повишена податливост към различни инфекции.


При хроничната лимфоцитна левкемия е налице натрупването на незрели лимфоцити в кръвта и костния мозък. Заболяването се развива бавно, обикновено протича без проявата на специфични симптоми и се открива случайно, най-често при профилактични прегледи или изследване за друго заболяване. Лимфобластната левкемия се характеризира с наличието на множество незрели клетки-лимфобласти.


Степента на имунния отговор се определя от съотношението на Т-хелперните и Т-супресорните лимфоцити – баланс между имунна „бдителност“ и имунен толеранс.


При повишен брой на хелперните лимфоцити – толерансът намалява, дори и към собствените клетки и тъкани на организма, което от своя страна води до развитие на автоимунни заболявания.