Левкоцитите са формени елементи на кръвта, които като лабораторен показател са сбор от общо пет вида бели кръвни клетки – неутрофилните левкоцити (неутрофили), лимфоцитите, еозинофилните левкоцити (еозинофили), базофилните левкоцити (базофили) и моноцитите.


Според това към кой клас принадлежат левкоцитите отговарят за различни функции и съответно имат различно физиологично значение. Най-общо тяхната функция е свързана със защитата на организма. Неутрофилните левкоцити отговарят за способността за справяне с бактериални инфекции, а лимфоцитите имат отношение към защитата от вирусни причинители. Еозинофилите реагират при паразитни инфекции и различни алергии.


Базофилните левкоцити в кръвта имат няколко функции – имат участие във фагоцитозата, както и роля в образуването на хистамин, хепарин и серотонин. Повишените им стойности най-често са следствие алергични процеси в организма, а по-рядко на лъчетерапия или състояние след отстраняване на слезката (спленектомия). Референтните им стойности са от 0,00 до 0,140 G/l х 109.



Еозинофилните левкоцити също както и базофилните все още се проучват и тяхната функция се доизяснява. Те също имат функцията да фагоцитират, но се активират относително късно в хода на възпалителните процеси. Техните повишени стойности се свързват с някои паразитни и алергични процеси.


При кърмачетата референтните им стойности са от 0,1 до 1,0 G/l х 109. При възрастните горната граница е значително по-ниска – 0,1 до 0,5 G/l х 109. Намален брой на еозинофилите (еозинопения) често е израз на повишено количество на стероидни хормони в кръвта (например при синдром на Къшинг, стресови ситуации). При някои инфекциозни заболявания – например инфекциозна мононуклеоза също може да е налице еозинопения.


Освен при алергични и паразитни заболявания повишено количество на еозинофилите (еозинофилия) се наблюдава при болестта на Хочкин, болестта на Адисон, някои кожни заболявания (псориазис, пемфигус), както и възпалителни заболявания на дебелото черво – болест на Крон.


Неутрофилните гранулоцити имат основна функция при защитата на организма от бактериални инфекции в сравнение с останалите класове левкоцити. Те циркулират в кръвта и при нужда се насочват към мястото на възпалителната реакция.


NEWS_MORE_BOX


Приблизително половината от тях се намират по съдовата стена, като при повишаване на количеството на адреналина и кортикостероидите в кръвта се води до освобождаването им и съответно повишаване броя на циркулиращите левкоцити в съдовото русло.


При възпалителен процес в организма първо нараства броят на зрелите неутрофили – сегментоядрени, а при по-тежки възпаления се включват и незрелите неутрофили – пръчкоядрени. Налице е т. нар. олевяване – изразена левкоцитоза. Екстремно увеличаване на левкоцитите е налице при сепсис, обширни метастазиращи карциноми и туберкулоза (милиарната форма).


Неутрофилите са основната фракция на левкоцитите. Референтните им стойности за възрастни са 1,6 до 7,5 G/l х 109. За кърмачета тези референтни граници са по-различни.


Намаленият брой на неутрофили се дължи най-често на медикаментозно лечение, тежки инфекциозни заболявания, както и след лъчетарпия при онкоболни пациенти.


Липсата на неутрофилни клетки – агранулоцитоза е израз на необратимо увреждане на образуването и диференциацията на тези клетки в костния мозък. Рязкото повишаване на гранулоцитите (над 20 G/l х 109) изисква своевременно провеждане на диференциално броене за диагностициране на причината.