Левкоцити – когато стойностите им са извън нормата

Левкоцитите са формени елементи на кръвта, които като лабораторен показател са сбор от общо пет вида бели кръвни клетки – неутрофилните левкоцити (неутрофили), лимфоцитите, еозинофилните левкоцити (еозинофили), базофилните левкоцити (базофили) и моноцитите.

Според това към кой клас принадлежат левкоцитите те отговарят за различни функции и съответно имат различно физиологично значение. Най-общо тяхната функция е свързана със защитата на организма. Неутрофилните левкоцити отговарят за способността на организма за справяне с бактериалните инфекции, а лимфоцитите имат отношение към защитата от вирусни причинители. Еозинофилите реагират при паразитни заболявания и различни алергии.

Като референтни или количествени граници на нормата при възрастни и юноши (над 15-годишна възраст) се приемат стойности между 3,5 и 10,3 x 10⁹ G/l. При новородени тези стойности на нормата са различни – до 38,0 х 10⁹ G/l. Няколко дни след раждането тези стойности постепенно започват да намаляват като в края на първия месец горната граница на нормата е 19,5 х 10⁹ G/l. При деца до 3-годишна възраст референтната граница е 6,0-16,0 х 10⁹ G/l.

Намаленият брой на левкоцитите се означава с термина – левкопения, а повишеното количество – левкоцитоза.

Различни са факторите, които оказват влияние върху количеството на левкоцитите в кръвта, като не във всички случаи те могат да означават наличие на болестна проява. Така например фактори като повишена физическа активност, наличие на стрес и обилно хранене могат да доведат до повишено количество на левкоцитите. Затова се препоръчва измерването да става рано сутрин, на гладно, при ограничена физическа активност и по-лека вечеря предходния ден преди изследването.

Възможно е да са налице денонощни колебания, както и влияние от сезона. Но тези промени не са сигнификантни (водещи до значителна промяна на резултатите).

Увеличено ниво на левкоцитите е налице при различни инфекции, основно бактериални. Техните стойности могат да достигат до 30,0 х 10⁹ G/l. При много тежки инфекции, които изтощават организма, е възможно да е налице левкоцитно ниво под нормата. Интоксикацията с различни химични вещества или отрови също води до повишено количество на левкоцитите. Освен това увеличение е налице след инфаркт, тежки изгаряния, някои оперативни интервенции (основно отворени операции), във втората половина от бременността и други.

Освен в броя, промяна може да има и в морфологията на левкоцитите, което оказва влияние върху изпълнението на тяхната функция. Тези промени могат да бъдат вродени или придобити. Освен това в някои случаи е налице тежък имунен дефицит, а в други пациентите могат да бъдат безсимптомни.

При онкологични заболявания на кръвта – левкози, също е налице повишено количество левкоцити. Но в пъти повече от нормата.

Намаленият брой на левкоцитите най-често е израз на приема на някои медикаменти, лъчелечение, някои отравяния (например с олово), ендокринни заболявания (най-често на щитовидната жлеза) и други.

Белите кръвни клетки не са пригодени за „съществуване” в урината и съответно при продължителен престой се разрушават. Най-сигурният начин за получване на достоверни резултати е микроскопиране на урината да се извършва до 30 минути след вземане на пробата. По-надеждно е изследването на количествен седимент – камерно броене, без центрофугиране.

Тест ивиците, които се използват за изследване на урина позволяват също установяване на левкоцити в урината, които са повече от референтната норма.

Референтни граници са под 5 левкоцита на зрително поле при изследване на уринен седимент.

Увеличено количество в урината е налице при възпалителни процеси в пикочния мехур, бъбрека, простата, влагалището или шийката на матката. Еозинофилните левкоцити се откриват в урината при интерстициален нефрит и реакция на свръхчувствителност спрямо някои медикаменти.