Поради незаменимите си хранителни качества, лененото семе се използва от столетия и вече е неизменна част от здравословното хранене. 

 

Лененото семе се счита за основен източник на фибри. Те създават усещане за ситост и подобряват функцията на храносмилателната и отделителната система.

 

Съдържанието на белтъчини в лененото семе е около 30 %, а на въглехидрати – около 15%.

 


Лененото семе и с високо съдържание на витамин Е и витамин А. Лечебното действие на растението се дължи на слузното вещество, съставляващо около 10% от теглото на лененото семе.

 

Според специалистите, богатото съдържание на омега-3 и омега-6 мастни киселини в лененото семе, намалява риска от онкологични заболявания, сърдечносъдови заболявания и диабет. Мастните киселини влияят благоприятно върху минерализацията на костите - процес, който се нарушава при диабет и менопауза.

 

Американски учени от университета в Южен Илинойс са провели изследвания за влиянието на лененото семе и лененото масло при онкологични заболявания.

 

Авторите на изследването провели експериментални проучвания с кокошки, тъй като те са единственият биологически вид, при който, подобно на хората се наблюдава развитие на злокачествени туморни образувания на яйчниците.

 

В течение на една година, учените давали на 193 кокошки фураж, обогатен с ленено семе.

 

Получените резултати били съпоставени с тези, получени от контролна група животни от същата порода, които са получавали обичайната храна.

 

Била установена еднаква честото на онкологичните заболявания и при двете групи от опитни животни. При кокошките, получавали стандартен фураж по-често се получавали метастази. В допълнение на това, птиците, които консумирали ленено семе живеели по-дълго, дори след появата на злокачествени образувания.

 

Ръководителят на изследването, д-р Дейл Хейлс обяснява, че получените резултати са важни за практическата онкология, тъй като метастазите са най-честата и основна причина за фатален изход при пациентки с рак на яйчниците.

 

Резултатите от проучването са публикувани в майското издание на списание Gynecologic Oncology.