Хорея на Хънтингтън е рядко срещано автозомно доминантно, невродегенеративно заболяване, описано за първи път от Джордж Хънтингтън. То се среща около 5 на 1 млн. души. Симптомите на заболяването обикновено се проявяват около 40-годишна възраст.

 

Симптоматиката се дължи на значително намаляване нивата на 2 основни невротрансмитера в мозъка – ацетилхолин и гама-амино маслена киселина, а допаминът остава да превалира. За хореята на Хънтингтън казват, че е обратната страна на монетата на друго невродегенеративно заболяване - болестта на Паркинсон.


 

До момента не съществува специфично лечение за предотвратяването или забавяне прогресията на заболяването, поради което лечението е симптоматично и включва различни лекарства и терапевтични методи.

 

Лечение. Хореята е сигнификантен симптом, засягаща движението, говора, четенето и ежедневната активност на болните. Тези симптоми често предизвикват социална изолация на пациентите. В лечението на хореята се използват антипсихотици (напр. Haloperidol), бензодиазепинови анксиолитици (Clonazepam, Diazepam), глутамат-блокиращи лекарства (amantadine – лекарство за лечение на паркинсонова болест. Клиничните проучвания относно ефективността на тези лекарства дават противоречиви данни.

 

Лечение на депресията. Депресия се среща при почти 100% от пациентите с хорея на Хънтингтън. Лекарствата на първи избор са серотонинови реъптейк инхибитори (fluoxetine, paroxetine, sertraline, escitalopram). Независимо кой антидепресант се използва, трябва да се знае следното:

  • Ефектът започва да се проявява след около 2 седмици, а пълен ефект се наблюдава поне след 4 седмици от началото на терапията;
  • Започва се с ниски дози, които постепенно се повишават през няколко седмици;
  • Повишаването на дозата ще повиши ефективността на антидепресанта, но и неговите нежелани лекарствени реакции;
  • Спирането на лечението трябва да е постепенно, дори ако едновременно се въвежда нов антидепресант;
  • Антидепресантите повлияват и тревожността.

Лечението на тревожността и безсънието. Използват се антидепресанти и бензодиазепини. Бензодиазепините повлияват тревожността, но не и депресията. Дори могат да засилят депресията и апатията, ако се използват дълго. Лекарствата от тази група проявяват сходни ефекти, но се различават по продължителността на ефекта си. Всички тези лекарства предизвикват сънливост и повлияват активната концентрация на вниманието. Често се използват Clonazepam, Alprazolam, Diazepam и Lorazepam.