Артериалната хипертензия е хронично заболяване, при което се наблюдава повишение в артериалното налягане със стойности над 140/90. В зависимост от стойностите, тя може да се степенува – първа степен 140-159/90-99; и втора степен >160/100.

 

Артериалната хипертония може да бъде вторична или есенциална. Вторичната артериална хипертония се дължи на придружаващ патологичен процес (напр. феохромоцитом), докато при есенциалната хипертония няма видима причина за състоянието. Рискови фактори са наличието на фамилна история, диабет, тютюнопушене, стрес, заседнал начин на живот, дислипидемия и др.


В основата на регулацията на артериалното налягане стоят барорецепторната регулация и ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС).

 

В дъгата на аортата и сънната артерия се намират барорецептори, които при понижено артериално налягане се стимулират и предизвикват повишение на симпатиковия тонус като краен ефект, вазоконстрикция и повишен минутен обем чрез тахикардия. Барорецепторната регулация е моментна и бърза регулация. С по-голямо значение е РААС системата.

 

В юкстагломеруларния комплекс в нефрона се синтезира ренин, който превръща ангиотензиноген в ангиотензин I. Той от своя страна се превръща в ангиотензин II от ангиотензин-конвентиращия ензим (ACE) в белия дроб. Ангиотензин II въздейства основно на AT-1 рецепторите и предизвиква вазоконстрикция, повишение на периферното съдово съпротивление и хипертензия.

 

Самият ангиотензин II повишава пряко реабсорбцията на вода и натриеви йони в тубулната система на нефрона. От друга страна, той повишава секрецията на алдостерон, който също повишава реабсорбцията на натриеви йони и вода, както и секрецията на калиеви йони. Хипертензията, от една страна, е предизвикана от вазоконстрикцията, а от друга, се стимулира от хиперволемията. Блокирането на РААС системата в определен етап води до понижение на периферното съдово съпротивление и понижаване на артериалното налягане.

 

ACE-инхибиторите са група лекарствени средства, които блокират ангиотензин I-конвертиращия ензим; ангиотензин II не се синтезира, няма AT-1 стимулация и по този начин се индуцира периферна вазодилатация. Представители на групата са: Enalapril, Benazepril, Captopril, Lisinopril, Trandopril, Perindopril, Fosinopril и др.

 

Фармакокинетично важно е да се каже, че всички представители, с изключение на Captopril и Lisinopril са предлекарства, които в черния дроб се метаболизират до активни метаболити „-априлати” (еналаприлат, трандоприлат и т.н.). Приемат се перорално и ефектът им настъпва след около час. Единствено Enapril е наличен като разтвор за венозна инфузия като активна форма – еналаприлат. Captopril и Lisinopril могат да се ползват при пациенти с чернодробни увреждания. Fosinopril е единственият, който не се отделя основно с урината, затова при него не се налага коригиране в дозата при пациенти с променен креатинов клиърънс.

 

Фармакодинамично, ACE-инхибиторите понижават периферното съдово съпротивление и артериалното налягане, без да предизвикват рефлекторна тахикардия. Тъй като ACE е конформационно сходен с кининазата, която разгражда брадикинина, то ACE-инхибиторите блокират и нея, като предотвратяват разграждането на брадикинин, който има допълнително вазодилатиращ ефект. Така ACE-инхибиторите намаляват както преднатоварването, така и следнатоварването на сърцето.

 

Те намират приложение за лечение на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, след прекаран инфаркт, при левокамерна хипертрофия и сърдечна недостатъчност. Те също притежават нефропротективен ефект – предизвикват дилатация на еферентните артериоли и понижават интрагломеруларното налягане, намаляват филтрацията и отстраняват протеинурията. Затова се ползват при диабетно болни с нефропатия с албуминурия.

 

При продължителна употреба се развива толеранс към ACE-инхибиторите – индуцира се синтез на ангиотензин I през алтернативни пътища с химаза. Натрупването на брадикинин и субстанция P в белия дроб води при част от пациентите (около 10%) до суха непродуктивна кашлица, която изчезва няколко дни след спиране приема на лекарството. Други странични ефекти са уртикария, бронхоспазъм, а в редки случаи и ангиоедем. ACE-инхибиторите водят до хиперкалиемия, която може да предизвика животозастрашаващи аритмии, затова серумните калиеви концентрации трябва да бъдат следени периодично. Възможни са още хиперкреатининемия, хипотензия, замайване, гадене, повръщане, главоболие и др. странични ефекти.

 

Поради възможността от хиперкалиемия, ACE-инхибиторите не трябва да се комбинират с калий-съдържащи препарати и калий-съхраняващи диуретици. Добра комбинация е „калий-отмиващ” диуретик и ACE-инхибитор.

 

Поради възможността от развитие на толеранс в определен момент, както и поради страничните ефекти от повишението в нивата на брадикинин, AT-1 блокерите (сартани) са по-предпочитана и съвременна група лекарствени средства.

 

 ACE-инхибиторите НЕ се прилагат при бременни и кърмещи!