Афтите в устата представляват малки, болезнени язви и мехурчета по лигавицата на устната кухина или вътрешната страна на устните. Медицинското наименование на това състояние е афтозен стоматит. Афтите или язвите в устната кухина могат да бъдат класифицирани като:

  • Малки. Те са с овална форма и не много болезнени. Изглеждат бледожълти, а около тях лигавицата е зачервена и подута. Могат да бъдат единични или множествени. След зарастване не оставят белег.
  • Големи. Те могат да достигнат до 1 см в диаметър или повече, по-дълбоки са и след зарастване оставят белег. Болезнени са и затрудняват храненето.
  • Херпетиформни. Те са многобройни, с малък размер и често са мехуроподобни.

Причините за поява на афти са разнообразни. Те могат да се дължат на консумация на развалени или неизмити храни, стрес и занижен имунитет или лоша устна хигиена.

 


Лечението на афтозния стоматит включва използването на антисептици, противовъзпалителни и антимикробни средства. Повечето специалисти, обаче съветват първоначално да не се предприема нищо, тъй като афтозният стоматит е самоограничаващо се състояние и отшумява в рамките на 2-3 дни. В този период може да се използва единствено антисептична вода за уста, съдържаща хлорхексидин поне два пъти дневно.

 

Ако след този период от 2-3 дни няма подобрение на състоянието се препоръчва започване на медикаментозно лечение. Един от най-предпочитаните продукти за третиране на афти е комбинация от три съставки и е под формата на маз: Oleandomycin, Dexametasone и Indometacin.

 

Oleandomycin е антибиотик той потиска развитието на бакериална инфекция. Dexametasone е кортикостероид, проявява мощен противовъзпалителен ефект. Indometacin е от групата на нестероидните противовъзпалителни, той оказва обезболяващо действие. Малко количество от мазта се нанася върху афтата след предварително почистване. Приемът на течности и храна един час след нанасянето не е препоръчителен с оглед осигуряване на достатъчно време, през което съставките да окажат ефекта си.

 

Лечението с унгвента не трябва да надвишава 7 дни. Продължителната употреба на кортикостероида може да замаскира прилежащ инфекциозен процес. По този начин се избягва и проявата на страничните им ефекти.

 

Честото използване също не се препоръчва, поради риск от развитие на резистентност към антибиотика.

 

Хомеопатията също има своето място при лечението на афти.

 

Библиография: Medical Pharmacology at a Glance, 8th Edition
Fundamentals of Clinical Pharmacology