Провеждането на едно лечение зависи не само от вида, дозата и продължителността на прием на дадено лекарство. Малко известен факт е, че възрастта на пациента оказва голямо влияние на разпределението и усвояването на веществата. При малките деца това се оценява коректно, като дозите се дават според килограмите и възрастта. Невинаги обаче се оценява фактът, че хората в старческа възраст имат също специфичен метаболизъм и особености, с които трябва да се съобрази лечението.
Какво се случва в тялото в хода на остаряването?
В т.нар „трета възраст“ протичат съвсем естествени процеси на остаряване. Те са с различен темп, но в крайна степен са неизбежни. Клетките остаряват, част от тях загиват, по-трудно и бавно регенерират, забавят се обменните процеси, транспортът, ензимната, хормоналната активност и т.н. Всичко това повлиява целостта и функцията на органите и системите, като с времето се появяват различни особености на старостта, дори и да няма други по-сериозни заболявания.
Това се отразява и на едно евентуално лечение, не само поради промяна в структурата и функцията на органите, към което е насочено то. В самата храносмилателна система, през която навлизат най-често лекарствата, се наблюдава забавена моторика, смутено кръвообращение, намалена ензимна активност. Същото важи и за венозната мрежа и мускулатурата, през които също нерядко се въвеждат лекарствени вещества.
В старческата възраст има променено съотношение на течностите, което повлиява разпределението на веществата, тъй като те са в пряка зависимост от тях. Много често в напреднала възраст се установяват ниски нива на общия белтък и в частност албумина, които са от първостепенно значение за транспорта на лекарствата в тялото. Друг факт е, че възрастните хора нерядко имат няколко заболявания. За тях се налага да се приемат често много, нерядко взаимноизключващи се медикаменти. Поради напредналата възраст те често пропускат някои от тях.
Какви особености крие лечението в тази възраст?
Резорбцията през стомашно-чревния тракт в тази възраст е намалена, поради което опитни лекари предпочитат даването на някои медикаменти по парентерален път (мускулно или венозно). От друга страна чревната моторика е забавена, често възрастните се оплакват и от хроничен запек, поради което лекарствата се задържат по-дълго в тракта. В някои случаи е уместно даване на намалена доза от желаното лекарство. Подобно редуциране се налага и при така типичното за възрастните хора силно отслабване или напълняване.
Особено внимание при тази група болни трябва да има при приложение на нестероидни противовъзпалителни средства и всички други лекарства, директно дразнещи лигавицата на стомаха. Същото важи за често приеманите при хронично болните лекарства за разреждане на кръвта поради нарушения им метаболизъм и високия риск от кървене и трудното му овладяване. Има някои групи антибиотици, обезболяващи лекарства и много други, които дори са забранени над определена възраст.
NEWS_MORE_BOX
Още по-сложно е когато освен годините има насложени бъбречна или чернодробна недостатъчност. Снижаването на функциите на двете системи принципно е естествено явление в старостта. Тогава дозите се съобразяват строго с увредения метаболизъм и екскреция. Завишава се и рискът от предозиране и токсични реакции от медикаментите. По-висока е чувствителността и към някои успокоителни и упойки, като техните дози се снижават.
Желателно е да се избират лекарства с по-малък брой дози за деня поради риска да се изпусне някоя от тях. По-добре е те да се въвеждат плавно и за по-продължителни стъпки от описаните в листовките. По-често трябва да се правят контролни кръвни изследвания. Идеално трябва да се познават всички налични заболявания на пациента и приеманите медикаменти поради взаимодействия между тях.
При възрастните пациенти, освен медицинските фактори, трябва да се отчитат и много социални такива. От значение е дали болният живее сам, дали може да се обслужва и т.н. При пациентите на легло или в крайно тежко състояние препоръките са още по-категорични. Нерядко се наблюдава прикриване или непълно представяне на информацията от пациентите. Това не бива да се допуска, защото може да бъде пагубно за здравето им.
