Хореята на Хънтингтън е рядко невродегенеративно заболяване, за което до момента не съществува специфично лечение, поради което лечението е симптоматично. (Към първа част на материала)
Лечение на когнитивната симптоматика. Промените в когнитивната функция засягат главно способността за планиране и организация на мисловния процес. Антихолинестеразните лекарства (Rivastigmine, Donepezil) притежават слаб или никакъв ефект при болни от хорея на Хънтингтън. Теоретично други три лекарства биха имали по-добър ефект: citalopram, atomoxitine и memantine.
Лечение на раздразнителността. Наблюдава се при 60% от пациентите. Трябва да се избягват ситуациите, които предизвикват раздразнителност и агресивно поведение. Лекарства на първи избор са SSRI антидепресанти (серотонинови реъптейк инхибитори), дори и когато няма изявена депресия. При тежка симптоматика и липса на повлияване от страна на антидепресантите, се наларега прием на антипсихотици и антиепилептици, като например Valproate, Carbamazepine и Lamotrigine. Тези лекарства обикновено се използват за купиране на гърчове и при лечение на маниакално-депресивни състояния.
Лечение на обсесивно-компулсивната симптоматика. Лекарства на първи избор отново са SSRI антидепресантите: fluoxetine, paroxetine, sertraline, fluvoxamine както и venlafaxine. При лечение на обсесивно-компулсивна симптоматика, тези лекарства се използват в по-високи дози отколкото при лечение на депресията. Clomipramine е трицикличен антидепресант, който се използва като алтернативно средство, когато другите лекарства са неефективни. При недостатъчен ефект към терапията се добавят lamotrigine, gabapentine, valproate или carbamazepine. Антипсихотици (olanzapine, risperidone или quetiapine) се прилагат само ако другите лекарства са неефективни.
Лечение на психозите. Психозите и делириума са най-тежките психиатрични симптоми. Пациентът губи чувство за реалност. Симптомите включват делюзии и по-рядко слухови халюцинации. С прогресия на заболяването тези симптоми стават все по-изявени и са най-честата причина за хоспитализация. Лечението най-често е с антипсихотии (Risperidone, Olanzapine, Quetiapine). Трябва да се помни, че при тези лекарства най-важно е строго да се индивидуализира дозата, която често се налага да се намали, особено ако лекарството се приема продължително време. Всички антипсихотици предизвикват седация. Едновременното прилагане на антидепресанти и антиепилептици, налага намаляване дозата на антипсихотиците.
Невропротективно лечение. Тук спадат лекарства и хранителни добавки, които имат невропротективно действие. Такива са: SSRI антидепресанти, creatine, trehalose, coenzyme Q10, omega-3 мастни киселини.
