През 1906 г. психиатърът д-р Алоис Алцхаймер описва „болестта на мозъчната кора“. Болестта на Алцхаймер представлява невродегенеративно заболяване с недостатъчно изяснена етиология, характеризиращо се с прогресивна мозъчна, предимно корова атрофия и деменция. Болестта се развива бавно и обикновено диагнозата се поставя 1 – 3 години след началото на заболяването. Първичен клиничен симптом на заболяването е антероградна амнезия.

 

Във връзка с етиологията и патогенезата на заболяването са разработени няколко терапевтични стратегии:


 

  • Компенсаторна терапия – включва лекарства, чието действие повишава количеството и/или ефектите на невромедиаторите (предимно ацетилхолин) в ЦНС.
  • Невропротективна терапия – включва лекарства, които притежават клетъчно-протективни ефекти спрямо невроните в главния мозък.
  • Вазоактивна терапия, подобряваща кръвоснабдяването на мозъка.
  • Противовъзпалителна терапия.
  • Хормонална терапия.

 

Терапията на болестта на Алцхаймер бива първична и вторична. Лечението е симптоматично. Първичната терапия цели да стабилизира основните симптоми. Вторичната третира възбудата, депресията, безсънието.

 

Първична терапия. Патофизиологичните данни показват, че при болестта на Алцхаймер са намалени нивата на редица невромедиатори – серотонин, норадреналин, ацетилхолин. Това дава основание за лечение с обратими инхибитори на ензима ацетилхолинестераза – Donepezil, Rivastigmine и Galantamine. Продължителната употреба на холинестеразните инхибитори стабилизира когнитивния и функционалния статус на пациентите за 6-12 месеца. Нежеланите ефекти са главно отстрана на стомашно-чревния тракт – гадене, загуба на апетит, диария и по-рядко повръщане. Тези ефекти са строго дозозависими и по-чести в началото на терапията и при повишаване на дозата.

 

Donepezil. Лекарството се резорбира добре в стомашно-чревния тракт и се достигат максимални плазмени концентрации на третия час след перорална употреба. Метаболизира се в черния дроб и се изхвърля чрез урината. Donepezil се използва за лечение на лека до средно тежка форма на деменция при болестта на Алцхаймер. Когато лекарството се прилага в ранните стадии на заболяването в продължение на 3 години, забавя прогресията на болестта с 1 година, като се постига подобряване на когнитивните функции. Прилага се в доза 5-10 мг веднъж дневно. Наблюдаваните нежелани ефекти са повишена стомашно-кисела секреция, гадене и повръщане, както и безсъние.