Терапевтично средство срещу диабет тип 2 има потенциално защитно действие срещу деменция при пациенти в напреднала възраст. Това е показало проучване, публикувано в Diabetes Care. Резултатите са показали, че употребата на инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер-2 - SGLT2 инхибиторите е свързана с понжен риск от деменция, за разлика от приложението на инхибиторите на дипептидил пептидазата-4 - DPP4.
Най-често началната терапия на пациентите с диабет тип 2 включва метформин. Когато тази терапия не може да доведе до желания клиничен резултат, се добяват или заместват SGLT2 и DPP4 инхибиторите към лечението. Основните най-често изписвани представители на SGLT2 инхибиторите са дапаглифозин и емпаглифозин. Те понижават кръвната захар, повишавайки екскрецията на глюкоза с урината. Представителите на DPP4 инхибиторите - линаглиптин, саксаглиптин и ситаглиптин, намаляват действието на ензим, който разрушава инкретините - пептидни хормони, които потенцират действието на глюкозата върху инсулиновата секреция.
Установено е, че SGLT2 инхибиторите имат ключово значение в ранните етапи, преди развитието на деменцията. В проучването са били анализирани данните от над 106 000 участници над 66-годишна възраст. За целите на изследването е била използвана информация от пациенти с назначено лечение срещу диабет, които преди това не са били диагностицирани с деменция. След това учените са наблюдавали броя на новите случаи на деменция при всички участници за период от 3 години.
Въпреки че все още не са установени конкретните причини, известно е, че диабетът повишава риска от деменция, съдова деменция и болест на Алцхаймер при засегнатите пациенти. Най-честите типове деменция се дължат на натрупване на протеини с нарушена функция в мозъка, както и на метаболитни, и съдови промени. Диабетът уврежда както малките, така и големите кръвоносни съдове. Наличните терапевтични методи и средства не са позволявали по-ефективен контрол на когнитивния спад и риска от деменция при пациентите с диабет. Сега надеждите в това отношение са насочени към проучването на ефектите от друг клас лекарства - агонисти на глюкагон-подобния пептиден рецептор-1. Фокусът за бъдещите проучвания е поставен върху оценката на ползите при всеки пациент и разработването на персонализирана терапия, заедно с други терапевтични средства, с цел забавяне на прогресията на деменцията.
Референции:
https://dx.doi.org/10.2337/dc22-1705
