Лактатдехидрогеназата (ЛДХ) е ензим, който катализира реакция на превръщане на лактат до пируват (реакция от гликолитичната верига). Гликолизата е процес, който се развива във всички клетки и следователно този ензим се среща във всички тъкани и органи. В по-голямо количество се открива в клетките на черния дроб, сърцето, бъбреците и скелетните мускули.


При увреждане на тъканите ензимът се отделя в кръвта. В човешкия организъм се срещат 5 изоензима (форми) на лактатдехидрогеназата. Отделните изоензими преобладават в различни тъкани. За подобряване на органната специфичност се използва още определяне индекс ЛДХ/АСАТ, както и количествено определеня на изоензимите на ЛДХ.


ЛДХ1 се среща основно в миокарда (сърдечния мускул), бъбречната кора, мозъка и еритроцитите. ЛДХ2 и ЛДХ4 се срещат основно в гладката мускулатура, белия дроб, ендокринните и половите жлези. ЛДХ5 преобладава в черния дроб, скелетни мускули, кожа, бъбречни канали и левкоцити.



Отделните изоензими имат и различен полуживот – при ЛДХ1 и ЛДХ2 той е между 50 и 170 часа, докато при ЛДХ4 и ЛДХ5 той е едва 8-12 часа.


При изследване се работи с кръвен серум, защото антикоагулантите потискат активността на ензима. Не се допускат тежки физически натоварвания поне 24 часа преди изследването.


Референтни стойности са 150-480 U/l.


Диагностично значение:


ЛДХ е много неспецифичен показател, поради това че се среща във всички тъкани. Освен това активността му в тъканите е многократно по-висока, отколкото в серума и малки тъканни увреждания могат да причинят значителни изменения в серумната му активност.


Най-често повишена активност е налице при заболявания на черния дроб, сърдечната тъкан и на процеса на кръвотворене. „Необяснимо“ повишени стойности на ЛДХ могат да бъдат ранен израз на нарушение на хемопоезата при мегалобластни анемии.


При миокарден инфаркт стойностите му се повишават след 12-я час и се задържат в рамките на 10-12 дни. Той е късен маркер на настъпилите увреждания. Диагностично значение има и при хемолитична и пернициозна анемия – но само на фона на нормални други ензими (ГГТ, АСАТ, АЛАТ).


Повишава се нивото на ензима при мускулни травми, миозит (възпаление на мускулната тъкан), както и при прогресивна мускулна дистрофия. Активността на ензима нараства в острата фаза на дермато- и полимиозита, а при прогресивната мускулна дистрофия с години високите му стойности предшестват изявата на клиничната симптоматика. Често достига до стойности 5 пъти по-високи от нормата.


По-нехарактерно е увеличаване на стойностите при някои злокачествени заболявания, остра бъбречна недостатъчност, агранулоцитоза, както и псориазис.


Най-високи стойности на ЛДХ се наблюдават при чернодробни увреждания и по-конкретно некроза на паренхима от интоксикация или хипоксия. При тях се увеличават стойностите на изоензима ЛДХ5. При инфекциозна мононуклеоза с изразен мононуклеозен хепатит се повишават изоформите – ЛДХ3 и ЛДХ4.


Острите придобити вътресъдови хемолитични анемии, хемолитична криза при сърповидноклетъчна анемия предизвикват повишаване на стойностите на ензима, съответстващи на количеството на разградените еритроцити.


Изразено е повишаването при мегалобластна анемия, особено пернициозна. Като след лечение с витамин В12 стойностите на ЛДХ се понижават преди ретикулоцитна криза и се нормализират след 2-3 седмици.


При метастази в черния дроб, бронхиален карцином, болест на Ходжкин стойностите на ензима се повишават, който маркер се използва за текущ контрол на заболяването.


Понижение на стойностите на ЛДХ е възможно при лечение с някои медикаменти – най-често това е налице при прилагане на витамин С в по-големи дози и терапия с теофилин.