Основното предназначение на клинично-лабораторната информация е използването ѝ за целите на диагностиката, за контрол на лечението, както и за скрининг.


Честотата на изследванията зависи от това колко бързо се очаква значима промяна в стойностите на лабораторните показатели. Например значими промени на белтъчните фракции не могат да се очакват по-рано от една седмица, а уреята би нарастнала сигнификантно само след 12-часова анурия (липса на уриниране).


Друг пример е изследването на чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ. Стойностите им могат да се променят значимо в рамките на 24 часа при остър хепатит. Но, ако диагнозата е поставена и лечението започнато – повторно изследване на другия ден няма да промени лечението.



Кои са факторите, които влияят върху лабораторните стойности на различни показатели?

Фактори, чието действие трябва да се познава и да се отчита са пол, възраст, бременност, менструален цикъл, циркадни ритми, менопауза и други.


Други фактори са тези, чието действие може да се регулира и стандартизира преди изследването – прием на храна, физическа натовареност, достатъчно сън или неговата липса, други лечебни и диагностични процедури. Пример е повлияване стойностите на левкоцитите, които могат да се покачат при преяждане или непосредствено след оперативна намеса.


Друг пример е покачване на отделените белтъци с урината при извършване на тежка физическа работа ден преди изследването или при дълго седене в изправено положение – т. нар. ортостатична протеинурия.


Психическото напрежение води до повишаване стойностите както на общия холестерол, така и на отделните му фракции. Други стойностите, които се повлияват са глюкозата и албумините, които също се покачват над горната референтна граница при стрес.


В рамките на 1 до 4 часа след нахранване се покачват стойностите на триглицериди, левкоцити, билирубин, включително и един от чернодробните ензими – АСАТ. За разлика от това стойностите на креатинина, общия белтък и албумина се понижават.


От значение е спазване на изискването в рамките на 12 часа да се спазва хранителна пауза, преди да се вземе кръв за изследване.


При остра интоксикация с алкохол стойностите на глюкозата се понижават, а на пикочната киселина се покачват. При честа консумация с токсична изява се покачват стойностите а АСАТ, АЛАТ и глутаматдехидрогеназата.


Тютюнопушенето от своя страна води до покачване стойностите на алдостерона, кортизола, хематокрита, левкоцитите, лимфоцитите, както и метали като кадмий, олово и мед.


По-дългото пребиваване на по-висока надморска височина води до покачване над референтни граници на стойностите на С-реактивния протеин, хемоглобина, хематокрита, както и пикочната киселина.


Физиологична промяна в референтните стойности на някои показатели са налице също така и при някои диагностични и лечебни процедури (трансфузия на кръв и кръвни продукти), както и след оперативна намеса.


След операции се наблюдава покачване на чернодробните ензими – АСАТ, АЛАТ, също така левкоцити, скоростта на утаяване на еритроцитите, уреята, пикочната киселина, както и фибриногенът. За сметка на това под долна референтна граница често спада стойността на албумина.


Някои физиотерапевтични процедури (електростимулация, ултразвук, лечебна гимнастика) също могат да повлияят някои лабораторни стойности – покачват се левкоцитите най-често, по-радко е възможно покачване на някои ензими (например чернодробни).


Някои диагностични процедури – пункции, биопсии, палпация, ендоскопия, катетеризации също могат да повлияят резултатите. Пример е палпацията (опипването) на простатната жлеза преди вземане на кръв за установяване стойностите на простатно – специфичния антиген. В този случай често се води до фалшиво положителни резултати на увеличени стойности, поради което изследването се прави предварително – преди преглед с палпация.