Ку треската е инфекциозно заболяване, което се разпространява основно сред животни, а човекът значително по-рядко попада в епидемиологичната верига. Резервоар и източник на причинителя са кърлежи и широк кръг от домашни и диви животни.


За първи път заболяването е описано в Астралия при работници в кланници. Названието идва от английската дума querry – неясен. В Европа заболяването придобива известност през Втората световна война, а заболяването е описвано като „балкански грип” сред немските войски.


Причинителят – Coxiella burnetti е вътреклетъчен паразит и притежава значителна устойчивост при попадане във външна среда. В хранителни продукти като кашкавал и сирене рикетсията може да остане жизнеспособна около 25 дни. При изсушаване образува високо инфекциозни прахове, които могат да се съхраняват с години.



Зоонозният характер на заболяването – предаването сред животни, определя две основни огнища – природни (сред дивите животни) и селскостопански (сред домашните животни). В природните огнища механизмът на предаване е основно животно-кърлеж-животно.


В селскостопанските огнища инфекцията се предава между животните чрез плацента, околоплодни води, урина, изпражнения, секреции от устата и носа, в които се съдържа причинителят. Животните отделят причинителя във външната среда чрез изпражнения, мляко и околоплодни води.


Механизмът на предаване на инфекцията се осъществява по няколко пътища на пренасяне. Входна врата могат да бъдат лигавиците на горните дихателни пътища, стомашно-чревният тракт, конюнктивите, както и увредена кожа и/ или лигавици.


Болният човек като източник на инфекцията няма практическо значение в епидемиологично отношение, поради понижената патогенност на микроорганизма в човешкия организъм. Инкубационният период е в рамките на 10 до 30 дни, но средно 18-20 дни.


Първостепенно значение за механизма на заразяване при човека е аерогенният – въздушният. Заразяването се осъществява най-често при вдишването на заразен прах при работа или пребиваване в обори, кошери, от заразен фураж, включително и при обработка и транспортиране на вълна. По този механизъм от околоплодни води по време на раждане на болни животни могат да бъдат заразени ветеринарен персонал и животновъди.


По алиментарен – чрез храната, може да се осъществи заразяване чрез консумация на заразени продукти, добити от болни животни, особено при неподлагането им на първична обработка – сурово мляко, масло, месо и други.


Като покривна инфекция механизмът на заразяване се осъществява чрез проникване на рикетсиите през наранена кожа. Най-често този механизъм се наблюдава при професии, които са пряко свързани с отглеждането на животни. Друг механизъм е т. нар. трансмисивен – следствие на ухапване от заразен кърлеж, но има най-малко значение при човека, особено за нашата страна.


Заболяването е широко разпространено, като основно се засягат страните от Европейския континент, Северна Америка и Австралия. Ку треската има професионална обусловеност – което е свързано с основният източник на инфекцията при човека, а именно селскостопанските животни.


През последните години в България заболяемостта сред хората нараства и това е свързано с нарастване на броя на отглеждани кози в домашни условия, по-честите контакти на хора с тях и възможно увеличаване на консумацията на непастьоризирано мляко.


Пик на епидемичните взривове се наблюдава през зимните и пролетните месеци – основно от февруари до май. Най-често този пик съвпада с родовите периоди при животните.


При голяма част от преболедувалите заболяването е протекло безсимптомно. При част може да бъде налице леко самоограничаващо се, наподобяващо настинка заболяване и при малка част може да е налице развитието на първична пневмония или засягане на черния дроб.


След преболедуване се формира траен имунитет, но не са изключени и повторни заболявания след по-голям период от време. Създадени са съвременни убити и живи ваксини за специфична профилактика на рискови контингенти.