Хемостазата (от гр. – кръвоспиране) представлява сложна и динамична система, която е под контрола на различни нервни и хормонални механизми. Процесите, които поддържат хемостазата представляват сложно съчетание от способността на организма да поддържа кръвта в съдовете в течно състояние и паралелно с това да предотврати масивна кръвозагуба при увреждане на съдовата стена.


Нарушенията в отделните ѝ звена са в три направления – намалена функция (хипофункция), хиперфункция и дисфункция. Когато нарушенията надхвърлят определени компенсаторни граници настъпва болестен процес.


Методите за изследване могат да бъдат разделени в две групи – на функционални и количествени. Към функционалните тестове се включват протромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време, тромбиново време, фактори на кръвосъсирването, тромбоеластометрия и други. Към количествените тестове се включва измерване броя на тромбоцитите, количеството белтък, например, но не се предоставя информация за функционалната годност на съответните компоненти.



Функционалните и количествените методи се използват едновременно, тъй като стабилността на образуващия се тромб е както функционален параметър, така и зависещ от количествените стойности на хемостазните компоненти (тромбоцити, фактори на кръвосъсирването).


Активираното парциално тромбопластиново време (аПТВ) отразява времето на съсирване по вътрешната система на кръвосъсирване. Референтните му стойности са 24-33 секунди, като при деца и подрастващи може да се установи умереното удължаване на стойността, без това да има клинично значение. Референтните стойности може да варират според използвания реактив. Това налага резултатът да се изразява в „отношение”-ratio (R). референтната стойност на R е 0,8-1,3.


Удължените стойности се дължат на липсата на фактори от вътрешната система на кръвосъсирването, както и вещества, които препятстват този процес – разпадни продукти на фибрин, фибриноген, прием на хепарин и орални антикоагуланти и други.


Значението на стойностите на аПТВ има роля при мониторинга на терапията с хепарин, както и при предоперативната подготовка. Измерването на маркера е чуствителен тест и се удължава при дефицит, синтеза на дефектна молекула или наличието на потискащ механизъм върху факторите на кръвосъсирването.


NEWS_MORE_BOX


аПТВ се предпочита пред изследване на времето на съсирване, тъй като последният се характеризира с ниска надеждност. Представлява измерване на времето от вземането на венозна кръв до нейното съсирване. Методът се влияе от много фактори – начин на вземане на кръв, външната температура, съдът, в който се взема кръвта и други.


Времето на кървене е друг метод за изследване съсирвателната способност на кръвта. Представлява времето от „стандартно убождане” на пръста до спиране на изтичането на кръв. Под „стандартно убождане” се разбира дълбочина 2-3 мм и ширина – 3 мм.


Референтните граници са от 120 до 300 секунди. Точността на метода се повлиява от начина на убождане, локализацията и дебелината на кожния участък и други. Удължаване над горна граница е налице при намалено количество на тромбоцитите (под 50х109/л), както и при дефицит на някой или няколко от факторите на кръвосъсирване.


Поради ниската надеждност на метода се препоръчва вместо него изследването на броя на тромбоцитите и определяне на протромбиново време.


Основно значение за преценяване процеса на коагулация на кръвта има паралелното изследване на протромбиновото време (отразяващо външната система на кръвосъсирване) и аПТВ  (отразяващо вътрешната система на кръвосъсирване). При измерване на двете стойности в рамките на референтните граници с голяма вероятност може да бъде изключено вродено или придобито нарушение в процеса на кръвосъсирване.

 

Към продължението