Рентгенографията на гръдния кош е сред най-често използваните методи от образната диагностика. Това е така, защото изследването е лесно достъпно, евтино, изисква малко време за провеждането му, а в същото време дава богата информация за състоянието на органите в гръдната кухина. С развитието на технологиите настъпва постепенно усъвършенстване на апаратурата. Рентгеновите снимки са с по-добро качество, образът е по-детайлен, което е от огромно значение за навременното откриване на болестни промени.


Основен недостатък е, че за получаване на образа се използват рентгенови лъчи, които оказват йонизиращ ефект върху облъчваните структури. Важно е да се отбележи, че при това изследване лъчевото натоварване е най-малко, в сравнение в други рентгенови методи (компютърна томография). Йонизиращата радиация прониква през организма само и единствено по време на направата на снимката (за няколко секунди). Независимо от ниската доза, която се използва при съвременните рентгенови апарати, винаги съществува малък риск от увреждане на клетки и тъкани вследствие прекомерна експозиция на рентгенови лъчи. Поради този факт рентгеново изследване се провежда само по препоръка на лекуващия лекар и при правилна преценка на отношението полза- риск.

Защо рентгеновата снимка е черно-бяла?


Както вече споменахме, за получаване на образа се използват рентгенови лъчи. По време на провеждане на изследването те преминават през тялото. Тъканите притежават способността да поглъщат (абсорбират) рентгеновите лъчи. В организма различните структури са с различна плътност. Поради този факт степента на поглъщане на лъчите е различна. Костите са с висока плътност. Те поглъщат лъчите и за това на рентгеновата снимка са бели. Обратно - белите дробове, изпълнени с въздух, пропускат лъчите. Те дават потъмняване на рентгенографията и са в черен цвят. Меките тъкани се изобразаяват я различни нюанси на свото.


„Засенчване“ и „просветляване“ в белия дроб

Обратно на общопознатите схващания, че сянката е нещо тъмно, при рентгенографията тя е в бяло или нюанс на сивото, близък до белия цвят. Засенчванията (сенките) в белите дробове са резултат от различни болестни процеси. Могат да имат различна форма, големина, очертания, брой, интензивност. „Сянката“ се дължи на промяна в плътността на определен участък. От друга страна просветляването се дължи се на процеси, при които белодробният паренхим в единица обем намалява. Свързано е с образуването на кухини, изпълнени с въздух. Този участък е с ниска плътност, пропуска рентгеновите лъчи и на снимка се вижда в черно.

NEWS_MORE_BOX


„Кръгла сянка“

Това е термин, широко използван в описанието на рентгеновите снимки и интерпретацията на промените. От изключително важно значение е да се установи дали кръглата сянка в белия дроб е с доброкачествен или със злокачествен произход. Основни критерии за това разграничаване са:

  • Големината на формацията - под 10 мм са по-често бенигнени, а над 3 см- малигнени. Това зависи от степента на развитие на болестния процес. Една ехинококова киста или абсцес могат да достигнат големи размери, докато белодробният карцином в начален етап може да е с толкова малки размери, че да не може да се види на рентгеновата снимка.
  • Формата - доброкачествените образувания са кръгли, възможно е да са лобулирани, докато злокачествените са с неправилна или звездовидна форма.
  • Очертания - гладките и резки очертания говорят за бенигнен процес, а назъбените и неясни граници - за малигненост.
  • Формиране на кухина - при доброкачествените образувания (абсцес, киста) тя е с гладка стена, докато при злокачествените тя е ексцентрично разположена с неравни вътрешни очертания.


Чести причини за „кръгла сянка“:

  • Злокачествени - белодробен карцином, метастаза в белия дроб;
  • Доброкачествени - кистозна формация (ехинококова киста, бронхогенна киста), инфекциозен гранулом, абсцес, бенигнени тумори (хамартом, липом, фибром).

Липсата на промяна в големината и границите на туморното образувание за повече от 6 месеца, говори за доброкачественост.