Креатининовият клирънс представлява измерване на нивото на отпадния продукт от белтъчната обмяна – креатинин. Количеството му може да се изследва както в кръвта, така и в урината. Изследване на очистването на креатинина от серума чрез урината позволява ранно откриване на намалената гломерулна филтрация. По този начин се установява начална бъбречна недостатъчно.
Обемът плазма, очистен напълно за единица време, намалява със загубата на филтрационната способност на бъбрека. Референтни стойности за креатининовия клирънс зависят от възрастта. Така например при възрастни стойностите в норма са от 70 до 150 мл/минута. При деца между 3- и 13-годишна възраст стойностте в норма трябва да бъдат над 120 мл/минута, а за кърмачета – над 65мл/минута.
Проблемът с точността на теста е затрудненията по отношение прецизността за събиране на урина в рамките на 24 часа – както със съхранението ѝ, така и загубата на известно количество урина по време на дефекация (изхождане). Тези причини налагат през последните години по-достъпни способи за оценка на гломерулната филтрация, какъвто е маркерът – цистатин С.
Цистатин С представлява полипептид с малка молекулна маса, който принадлежи към групата на цистеиновите протеазни инхибитори. Той се филтрира изцяло при преминаване на плазмата през гломерулите. Това го прави изключително подходящ за оценка на гломерулната филтрация. Умереното нарастване на цистатин С, за сметка на намалената скорост на филтрация отчита успешно напредналата бъбречна недостатъчност или както вече е възприето – остро бъбречно заболяване.
В урината нормално се откриват минимални количества цистатин С, а при увреденат функция на бъбречните тубули концентрацията му в урината се повишава.
Референтните стойности на маркера в серум (кръвна плазма) са 0,7-1,6 мг/л, докато в урина нормата е тази стойност да бъде под 0,2 мг/л.
Изследването на концентрацията на цистатин С в серум позволява намаляване на фалшиво положителните резултати за начална бъбречна недостатъчност с до 3 пъти, в сравнение с измерване на стойностите на креатинина.
Образуването на урея в организма се определя от количеството белтък, приет с храната, както и от разграждането на т. нар. ендогенен белтък. Отделянето на урея зависи в значителна степен от количеството на отделената урина. При намалена диуреза-например застойна сърдечна недостатъчност или дехидратация е налице значителна обратна резорбция на уреята, поради което серумното ѝ ниво (в кръвта) нараства.
В хода на бъбречна недостатъчност, ако е налице нормален (нито висок, нито твърде нисък) прием на белтъци с храната, количеството на уреята започва да нараства едва при значително намалена бъбречна филтрация. Това прави този маркер не особено информативен. Количеството на уреята зависи още от фебрилни състояния (с висока температура). Референтните стойности са от 2,5 до 8,0 ммол/л.
С по-добра диагностична стойност е комплексното изследване на няколко маркера едновременно – например урея и креатинин заедно. Когато стойностите на уреята са повишени, а креатининът нормален състоянието се означава като преренална азотемия – наблюдава се при масивни изгаряния, гладуване, фебрилитет, кръвоизливи от горната част на храносмилателния тракт и други.
Съотношението на стойностите на уреята и креатинина имат важно значение при пациенти с бъбречна недостатъчност преди започване на диализно лечение. Нарастването на креатинина говори за прекалено строга диета с увеличена консумация на собствен белтък (например от мускулната тъкан-ендогенен белтък). А при повишена урея – по-често е налице повишен прием екзогенно – от храната.
