Устройство с големината на кибритена кутийка в момента се тества на 30 пациенти с хроничен панкреатит от Националната служба по здравеопазване на Великобритания. То генерира слаби електрични импулси, които спират предаването на болката от коремната кухина към мозъка. Гръбначномозъчната стимулация не премахва източника на болката, а само я маскира, като блокира достигането на импулсите до мозъка.

 

Междувременно в Западния университет в Канада, неврохирурзи ползвали метода при редица други състояния, свързани с хронична болка в тазовата и коремната област, като това намалило значително нуждата от употреба на морфин. 


 

В САЩ методът вече е използван при 5000 пациенти с хронична болка в гърба и крайниците. Устройството се имплантира, като първо се прекарват проводници през малка инцизия в областта на гърба до определени гръбначномозъчни нерви. След това изведеният проводник се свързва с устройство. То изпълняващо функция, подобна на пейсмейкър. Имплантира се в корема, гръдната стена или бедрото. Чрез безжично дистанционно се регулира честотата, амплитудата на импулсите и техният радиус (големината на обезболявания участък). 

 

Системите, които нямат презареждаща се батерия, трябва да се сменят на всеки две до пет години, в зависимост от честотата на ползване, а системите с презареждащи се батерии могат да издържат между осем и десет години.

 

Преди трайното имплантиране на устройството обаче има определен тест период, през който пациентът трябва да реши дали може да живее с апарата. Някои пациенти намират чувството на изтръпване при генерирането на пейсмейкърния импулс за неприятно. Пациентът трябва да остава удовлетворен от облекчението на болката. 

 

Чрез устройството се избягват рисковете от употребата на опиоидни аналгетици, при употребата на които се наблюдават пристрастяване, промени в съзнанието, потискане на дихателния център в продълговатия мозък и др.

 

Тестовият период на болковия пейсмейкър приключва тази година.

 

Апаратът ще се ползва при пациенти с хронична болка, не само при панкреатит, но и при редица други състояния – постоперативни травми, канцерозни състояния, такива, свързани с увреждане на нерви и др. Очакванията са да промени живота на пациенти, които до момента са живели що-годе пълноценно единствено с помощта на опиоидни аналгетици.

 

Паул Бъртон от Дербишър е един от първите пациенти с хроничен панкреатит, които имат възможността да се възползват от новото устройство. По негови думи преди поставянето на импланта болката е била толкова силна, че дори на морфин едва успявал да спи по 3 часа дневно. 

 

Той споделя, че след операцията и имплантирането на пейсмейкъра болката му изчезва и спира да приема на морфин. Разбира се, Паул е един от петдесетте пациенти и случаят невинаги би бил такъв – гарантираната редукция на болката е между 50 и 70%, а в някои случаи облекчаването на болката не успява да обхване цялата област на първоначални оплаквания. Но дори непълното облекчаване на болката може да е достатъчно за един пациент, за да се завърне той към нормалния си всекидневен живот и да намали или спре приема на опиоидни аналгетици.

 

Подходящи кандидати за устройството са пациенти, които страдат от хронична (продължаваща повече от три месеца) инвалидизираща болка. Това се преценява от неврохирург и психиатър на база предишни терапии. Поради наличието на емоционален елемент при определяне на болката, се включва и психолог с обследване на пациента.

 

Кандидатите трябва да отговарят на някои условия: консервативната им терапия е била безрезултатна, иноперабилни са или отказват да бъдат оперирани, поради риска от последващи усложнения, не страдат от нелекувана депресия или зависимост, нямат заболявания, които могат да попречат на имплантирането на устройството, успешно са преминали през тестовия период, болката може да се повлияе.

 

Апаратът може да повлияе болка: засягаща крайниците, например Артрит, спинална стеноза, увреда на нерв; дискова херния; синдром на комплексна регионална болка; арахноидит; ангина пекторис; мултипленна склероза; травми на гръбначния стълб; периферни съдови заболявания и много други.

 

Интересен факт е, че устройството се засича от сканиращите устройства на летищата, затова пациентите трябва да носят със себе си идентификационна карта на импланта. Подобни сканиращи врати могат да въздействат на устройството, като променят функциите му, затова то трябва да бъде изключвано при преминаването през подобни устройства.

 

Устройството може напълно да интегрира пациенти страдащи от хронична инвалидизираща болка и да им даде възможност да водят нормален начин на живот.