Кортикостероидите са медикаменти, синтетични аналози на вид хормони, произвеждани от надбъбречната кора – глюкокортикоидите. Те намират приложение в различни области на медицината благодарение на тяхното противовъзпалително, антиалергично и имуносупресивно действие. Наред с това обаче, употребата им е свързана и с редица усложнения, които в никакъв случаи не бива да се игнорират. В опит за преодоляването им са създадени не малко препарати с различен полуживот, начин на приложение, разработени са и няколко схеми за използването им.

Стеродните хормони се произвеждат от холестерол в надбъбрека, благодарение на специален набор от ензими. Глюкокортикоидите имат ключова роля по отношение на метаболизма на въглехидратите, белътците и мазнините, имунната система и реакцията при стресови ситуации, водно-електролитния баланс и др. За последния са отговорни и минералкортикоидите – стероиди, произвеждани в друга зона на кората на надбъбречната жлеза.

Процесът на синтез и освобождаване на глюкокортикостероидите е зависим от хормон на хипофизата – адренокортикотропен хормон, и такъв, отделян на ниво хипоталамус – кортикотропин-релийзинг хормон. Тази ос между хипоталамуса, хипофизата и надбъбрека работи под фин контрол и смущенията в нея се наблюдават при сериозни ендокринни заболявания. Екзогенното приложение на кортикостроиди може да окаже супресивен ефект върху нея, да потисне ендогенните стероидини хормони, познаването на което е от важно значение при прекратяване на терапията.

Основният глюкокортикоид е кортизола. Синтетичните кортикостероиди се различават от него по наличието на допълнителни връзки и химични групи. Освен това препаратите се различават и по своят полуживот, и по-точно по продължителността на биологичното им действие, а не чисто физически по присъствието им в плазмата. В този аспект те се делят на краткодействащи (хидрокортизон, кортизон, преднизон, преднизолон, метилпреднизолон), с активност 12-36ч., още по-кратка за хидрокортизона; интермедиерно (триамцинолон) – 36-48ч. и дългодействащи (дексаметазон) - 48-72ч. От друга страна кортикостроидите имат и различна глюкокортикоидна и минералкортикоидна активност. Ако приемем тази на кортизола (хидрокортизона) за единица, то тази на кортизона е най-близка – 0,8. Другите препарати имат по-изразена глюкокортикоидна активност, от порядъка на четирикратно по-висока за преднизона и преднизолона, до 30-кратна за дексаметазона. Те обаче имат пренебрежима до липсваща минералкортикоидна активност.

Най-често кортикостроидите биват прилагани с имуносупресивна или противовъзпалителна цел. Механизмът им на действие е комплексен. Така например те ограничават кръвоснабдяването на засегнатата зона, контролират пролиферацията на клетките, участващи в имунния отговор, както и сигнализацията между тях чрез биологично активни вещества, каквито са интерлевкините, потискат фибробластната активност и синтезата на колагена, овладявайки фибротичните изменения след активната фаза на възпалението. Това ги прави удачно средство на избор при остри възпалителни процеси, остри алергични реакции, както и състояния на шок. Те заемат и ключова роля в терапията на автоимунни заболявания – очни, кожни, системни и др., а също и в посттрансплантационната супресия.

Дълготрайната употреба на кортикостероидите при системно приложение, и то в достатъчно висока доза за постигане на търсения ефект , е свързана с редица нежелани реакции. На първо място ще споменем усложненията от страна на метаболизма – смущава се обмяната на липидите, настъпва преразпределение на мастната тъкан с подчертаното и натрупване в областта на корема и около вътрешните органи, лицето и надключичната област и редуцирането и по крайниците. Наблюдава се диабетогенен ефект – повишава се кръвната захар, потиска се усвояването и от тъканите, повишават се нуждите от инсулин. Стимулира се разграждането на белтъците, което води и до миопатия с прогресивна мускулна слабост, настъпва и остеопороза поради загубата на колагеносинтезата. За последното допринася и негативния ефект върху калциевата обмяна. Друг ключов момент е задържането на натрий и вода и повишаването на кръвното налягане вследствие изразената в една или друга степен минералкортикоидна активност. Имуносупресивното действие на кортикостероидите предполага и висока чувствителност към инфекциозни агенти – бактерии, вируси, гъбички. Наблюдават се и нервно-психични отклонения, както и усложнения от страна на кожата – зачервяване на лицето, виолетови стрии, пигментационни смущения, усложнения от страна на очите или стомашно-чревния тракт и др.

Във връзка с тези особености приложението на кортикостроидите изисква преценка на състоянието, ползата и рисковете от лечението, вземане предвид противопоказанията за подобна терапия. За свеждане до минимум опасността от възникването на подобни странични реакции в практиката се използват краткодействащи препарати, с еднократно приложение на дозата в рамките на деня или по възможност прием на дозата за 48 часа на всеки два дни – т.нар. алтерниращ режим. Пулс-терапията с кортикостероиди има мощно имуноступресивно действие при минимални странични ефекти. При нея се прилагат високи дози кортикостероид венозно за няколко (най-често три) последователни дни. При някои заболявания е показано локалното приложение на медикаментите. По този начин не само се избягва системното действие, но и се позволява постигането на достатъчно висока доза кортикостероид локално.

Предвид описания по-горе механизъм на контрол на глюкокортикоидната секреция, трябва да се знае, че екзогенното приложение на стероидни хормони потиска отделянето на АКТХ от хипофизата, а това води и до функционален инактивитет на надбъбречната жлеза. Клинично значим такъв може да се счита, че е налице, при приложение на доза, съответстваща на 10-20мг. преднизон дневно за поне три седмици. Това налага постепенно спиране на препаратите за избягването на релативна надбъбречна недостатъчност и предоставяне възможността за възстановяване на оста, което може да изисква месеци до година.

Приложението на глюкокортикоидите може да бъде заместително, с физиологични за организма дози. Такова се налага при надбъбречна недостатъчност, провокирана поради една или друга причина. В тези случаи се цели имитирането на дневната секреция на кортизола, като дозировката е ниска, а две трети от нея се прилагат сутрин, а останалата част – следобед. При стресови реакции от различен характер, включително заболявания, травми, манипулации и др., се налага увеличаване на дозата.