Кортикостероидите са хормони, които се секретират от кората на надбъбречната жлеза и се разделят в две основни групи – глюкокортикоиди (кортизол) и минералкортикоиди (алдостерон). От нея се секретират още и андрогени. Кората на надбъбрека се разделя в три зони – zona glomerulosa (която секретира минералкортикоидите), zona fasciculatа (глюкокортикоиди) и zona reticularis (андрогени). Ролята на минералкортикоидите е свързана с водно-солевия баланс, а на глюкокортикоидите с осъществяване на метаболизма. Секрецията на тези хормони се регулира от аденокортикотропния хормон (ACTH) от хипофизата, който пък се секретира под действието на хипоталамичния кортикотропин-рилийзинг хормон (CRH).

 

Към глюкокортикостероидите се отнасят: Hydrocortisone, Prednisone, Methylprednisolone, Prednisolone, Betamethasone, Dexamethasone, Flumethasone, Fluocinolone, Triamcinolone). Към минералкортикоидите се отнасят: Fludrocortisone и др.



Кортикостероидите се свързват с интрацелуларни цитоплазмени рецептори и образуват хетеродимер, който се интернализира в клетъчното ядро заедно с коактиватор или корепресор и се свързва с промоторни елементи в ДНК. Там комплексът играе ролята на транскрипционен фактори, които „включват“ или „изключват“ транскрипцията на определени гени в зависимост от това дали са свързани с коактивационен или репресорен протеин.


Ефектите на кортикостероидите са много и разнообразни: те повишават глюконеогенезата и предизвикват хипергликемия. Стимулират като цяло катаболитните процеси, а потискат анаболитните. Проявяват силни анти-инфламаторни и имуносупресивни ефекти – инхибират синтеза на фосфолипаза А2 и блокират синтеза на проинфламаторните цитокини. Техният анти-инфламаторен ефект се дължи още на стабилизацията мембраната на мастоцитите и базофилните левкоцити и намаляване отделянето на хистамин. Блокират и способността на левкоцитите и макрофагите да отговарят на антигенна и митогенна стимулация. ГКС преминават хемато-енцефалната бариера и могат да доведат до промени в настроението и поведението. По пътя на обратната връзка, ГКС намаляват продукцията на аденокортикотропен хормон и намаляват ендогенната синтеза на кортикостероиди от надбъбрека.


Приложение намират за третиране на алергични реакции – анафилаксия и шок, бронхоспазъм и астма, в дерматологията при дерматити, екземи, псориазис и др. При възпалителни и автоимунни състояния – артрити, ринит, панкреатит, лупус, улцерозен колит и Крон и др. При трансплантирани пациенти с цел намаляване риска от отхвърляне на органа. При изгаряния, хранителни отравяния и др. Намират приложение и като заместителна терапия в лечението на надбъбречната недостатъчност (болест на Адисон), за стимулиране матурацията на белия дроб на недоносени и др.


Страничните ефекти на кортикостероидите включват – остеопороза и остеомалация (те намаляват калциевата чревна абсорбция и увеличават калциевата бъбречна екскреция). Откъм сърдечносъдовата система предизвикват хипертензия, може също тромбози, капилярна чупливост и аритмии. Ефектите им в ЦНС водят до промени в настроението и поведението, депресивност и др.

 

Имуносупресивният им и анти-инфламаторен ефект увеличават риска от развитие на различни инфекции – бактериални, гъбични (най-много) и вирусни, особено при по-продължителна употреба. Продължителната употреба и рязко прекъсване приема на кортикостероиди се асоциира с развитие на остра надбъбречна недостатъчност (ятрогенна Адисонова болест). Високите дози и продължителен прием на ГКС водят до ятрогенен Кушинг синдром. ГКС водят до нарушена обмяна на въглехидратите, мазнините и протеините – изразява се в хипергликемия (затова са противопоказни при пациенти с диабет), натрупване на мазнини в определени зони (врата, корема), загуба на мускулна маса, изоставане в растежа при деца. Има увеличен риск от развитие на катаракта; риск от развитие на пептична язва; повишават вътречерепното налягане; изтъняване на кожата и атрофия и др.


Кортикостероидите преминават трансплацентрарно и не се препоръчва употребата им при бременни. Предвид обаче факта, че са животоспасяващи при състояния като анафилаксия и шок, се счита, че ползата превишава риска за плода. Кортикостероидите преминават и в кърмата, затова не се дават при кърмещи. В детска възраст забавят и нарушават нормалния растеж. При възрастни пациенти има повишен риск от развитие на катаракта, пептична язва, диабет, хипертония, остеопороза, психични нежелани реакции и др.


В заключение, кортикостероидите са група лекарства с животоспасяващи приложения, но при продължителни лечения и високи дози трябва да се имат предвид страничните ефекти.
4583