Колоноскопията, наричана още долна ендоскопия, е едно от изследванията в гастроентерологията с особено голямо значение. Извършва се посредством специално устройство, наречено ендоскоп или колоноскоп. Апаратът се изгъва под ръководството на ендоскописта и следвайки естествените гънки на органите. Достига до почти всяка точка в цялото дебело черво, навлизайки през ректума. Към него има специални накрайници за осветяване на полето, вкарване на въздух за разширение, заснемане с камера, вкарване на течност или лекарство, щипки за взимане на материал и много други. Често изследването се осъществява с краткотрайна упойка за да се избегне дискомфорт на болния.
Посредством колоноскопията от една страна може да се извърши визуална оценка на долните отдели на стомашно-чревния тракт. Това вклюва разстоянието от ректума до тънкото черво на ниво апендикс. Често при процедурата се налага взимане на бипсии (малки парченца тъкан). Правилно е това да става поетажно, тоест множество биопсии от всички отдели на дебелото черво. При съмнителна зона се набляга на нея. Интерпретацията зависи от опитността на лекуващия гастроентеролог, изследващия ендоскопист, клиничен патолог и т.н.
Освен диагностичен метод, колоноскопията често спомага за лечението при съответния болен. Чрез процедурата може да се спре кръвотечение или поне да се намали. При тежки колити е възможно въвеждането на лекарство, действащо локално върху чревната лигавица. Това спомага останалото лечение, а и действа по-бързо.
Изследването може да се проведе толкова пъти, колкото е необходимо. Това, че някога е провеждана колоноскопия не означава, че тя няма да се наложи отново. Понякога е необходимо за отстраняването на няколко полипа, за контрол след тяхното премахване или за многократни биопсии. Контролни колоноскопии понякога оценяват какво точно да бъде лечението, което да се проведе. След това спомагат и за преценката до колко е задоволителен ефектът от него.
Кога трябва да се проведе колоноскопия?
Има развити държави, в които профилактично ендоскопско изследване на стомашно-чревния тракт се провежда при всички над 50-годишна възраст дори без оплаквания. В нашата страна това става само при декларирано желание на пациента. При наличие на наследственост за чревно заболяване или някакви оплаквания, възрастовата граница прогресивно спада. Изследването при медицински показания се провежда на всяка възраст.
Оплакванията, които най-често насочват към колоноскопия, са болки в корема, кръв и слуз при дефекация, нарушен ритъм в изпразването на дебелото черво. Редуването на запек с диария е алармиращ симптом. Необяснимо отслабване на килограми, анемичен синдром, безапетитие изискват изключването на злокачествено новообразование с колоноскопия. Тя се провежда и контролно за отстраняване на полипи.
Има ли рискове и противопоказания?
При активно кървене се затруднява провеждането на колоноскопията. Същото важи и при недостатъчна подготовка (тоест почистване на дебелото черво със специални слабителни). Извърването зависи от физическото състояние на болния, неговите придружаващи заболявания и капацитет, за да издържи. Ако няма абсолютна спешност за нейното извършване, първо се изчаква стабилизирането на пациента.
Рисковете в никакъв случай не са големи. Те се изразяват в евентуално кървене, особено след премахване на полип и по-малко вероятно след биопсия. Някои заболявания или провеждани терапии правят чревната стена по-ранима и слаба. Това увеличава риска от разраняване. Изключително рядко може да се наруши цялостта на чревната стена. Понякога след проведената процедура болните съобщават за лека болка или дискомпфорт без да има подлежащ проблем. Това се обяснява с раздуването на чревните бримки, механичното дразнене на лигавицата и натиска на апарата. Обикновено отшумяват скоро след манипулацията.
