Попадайки в тялото, независимо от формата на йоните, желязото се съхранява в ентероцитите (чревните клетки, които осъществяват абсорбцията на хранителни вещества). Тук желязото се съхранява като резерв или може да бъде транспортирано посредством специални молекули до кръвообръщението, откъдето да достигне до всяка част на тялото.

 

Организмът ни е способен да съхранява малки количества желязо под формата на феритин и хемосидерин. Тези форми на съхранение на желязо осигуряват нуждите на тялото от желязо, когато вносът на минерала чрез храната е недостатъчен или нуждите на тялото са повишени.


 

Други места за съхранение на запаси от желязо са черният дроб, костният мозък и далакът. Феритинът е по-често срещатана форма за съхранение на желязо. Съхранението на желязо под форма на хемосидерин се наблюдава при прекомерен внос на желязо. Излишните количества от елемента се натрупват като резерви, но могат да нанесат и вреди на организма. Желязото в големи количества предизвиква оксидативен стрес.

 

Количеството на запасите от желязо могат да варират в широки граници при мъжете и жените. При жени с висок риск от железен дефицит резервът може да варира между 300 и 1000 мг. Запасите от желязо при мъжете са между 500 и 1500 мг. Жените в детеродна възраст са с най-висок риск от дефицит на желязо, поради ежемесечната загуба по време на менструация.

 

Нуждите от желязо по време на бременност се увеличават, което налага прием на храни, богати на елемента, а при нужда и допълнителна суплементация с железни продукти.

 

Как тялото ни контролира тоталното количество на желязото в тялото. Три са основните механизми, по които организмът ни регулира хомеостазата на желязо:

  • Регулиране на ниво абсорбция. Абсорбцията на желязо през тънките черва зависи от нивата на желязото в тялото, нуждите на тялото, приемът на други продукти, които могат да повлияят абсорбцията.
  • Загуба на желязо. Основен механизъм, по който се губи желязо е подмяната на ентероцитите. На всяки 3 до 6 дни чревните клетки се сменят, което води до изхвърляне на желязо от тялото. Желязо се губи и при кръвозагуби (менструация, даряване на кръв, травми) и чрез потта. При спортистите също се наблюдават повишени нужди от желязо по време на активни тренировки.
  • Складиране на желязо в тялото. Натрупаното желязо дава възможност на организма да остане здрав, докато нормалният внос на минерала се възстанови. Голямо количество от желязото в тялото идва от хемоглобина, който е част от старите еритроцити (техният живот е около 120 дни)