За първи път вирусът е изолиран през 1948 г., чрез заразяване на новородени мишлета с фекалии на болен с полиомиелитоподобно заболяване. Името произлиза от града, в който е изолиран вируса – Коксаки в САЩ.


Коксаки вирусните инфекции са остри инфекциозни заболявания, които се проявяват с различни клинични картини (форми) и/или синдроми. Механизмът на разпространение е по фекално-орален път и въздушно-капков. Предизвикват по-големи и сравнително по-малки епидемии. Възможно е вирусът да бъде причина за възникване на спорадични случаи.


Вирусът е широко разпространен, като засяга предимно детската възраст. Инкубационният период е в рамките на 14 дни, средно 3-5 дни. Единствен източник на инфекцията е болният и заразоносителите. Входна врата за инфекцията са устата, храносмилателният тракт и горните дихателни пътища. При асептичен менингит вирусът може да бъде открит и в ликвора на болния.



Вирусите са устойчиви на действието на различни химични и физични фактори. Във външната среда (почва, вода, храна) могат да останат жизнеспособни със седмици до месеци. В температури под 0 градуса могат да се запазят с години. Бързо обезвреждане се наблюдава при прилагане на дезинфекционни разтвори с формалин, хлорни препарати, солна киселина.


Коксаки вирусите предизвикват различни заболявания – най-често херпангина, асептичен менингит, миокардит при новородени, обрив по крайниците, конюнктивит с кръвоизливи и полиомиелитоподобни заболявания.


След заразяване вируса се открива в гърлен секрет, а в следващите 5-6 седмици и в изпражненията. Изследват се материали от болен – гърлен секрет и везикуларна течност (от мехурчетата) в първите дни на заболяването. В изпражненията може да бъде открит в първите няколко седмици от началото на заболяването. При асептичен менингит се открива в кръв и ликвор. Ликворът е бистър, но изтича под налягане, с увеличен брой на клетките в него.


Материали за изследване могат да бъдат взети още от трупен материал, както и от външната среда – канални води, смив от околни предмети, включително и от мухи, които пренасят механично вируса.


Неутрализиращи антитела се появяват още в края на първата седмица от заболяването, като се съхраняват в организма с години. Напрегнат имунитет е налице само към конкретния щам, от който е преболедувал пациентът.


Специфична профилактика все още няма и е в процес на разработване. Специфична терапия също не се прилага, лечението е основно симптоматично.