Някои химични субстанции, в миналото класифицирани като витамини, днес са недобре известни, тъй като по номенклатура вече не са витамини. Въпреки че чуваме за тях достатъчно често от реклами и медии, знаем ли истината за тях?

 

1. Витамин Р


 

Витамин Р не е дефинирано химично съединение, а голяма група от съединения, наречени флавоноиди. Открити са от унгарския физиолог Алберт Сент-Дьорди, който получава Нобелова награда за трудовете си в областта на биохимията. Сент-Дьорди се ръководи от емпиричния опит, че цитрусовите плодове лекуват скорбут по-добре от чистия витамин С. Той си дава сметка, че те съдържат съставка, която има действие, подобно на това на аскорбиновата киселина и допълващо го, и се опитва да я изолира. В хода на работата си той открива нова група химични съединения, които нарича флавоноиди (от латинското флавус – жълт), заради жълтия им цвят.

 

Изучаването на свойствата на новооткритите съединения показва, че те наистина имат много подобен на аскорбиновата киселина физиологичен ефект – антиоксидантен, капиляроукрепващ и противоскорбутен.

NEWS_MORE_BOX

 

След Сент-Дьорди други изследователи откриват огромен брой флавоноиди, притежаващи най-разнообразни физиологични ефекти – противовъзпалителен, хепатопротективен - предпазващ черния дроб от увреждане, антибактериален, противотуморен и др. Днес това е група от няколко хиляди различни химични съединения, класифицирани в няколко подгрупи според химичната им структура, която предопределя и действието им в организма.

 

Различните групи флавоноиди се приемат най-вече с плодовете и имат важно значение за доброто здраве и тонус. Все по-често се предлагат и като хранителни добавки. Флавоноидите, получавани от белия трън, имат добре документирано хепатопротективно действие и се прилагат под формата на хранителни добавки и лекарствени продукти за лечение на чернодробни заболявания и предпазване на черния дроб от токсични увреждания.

 

2. Витамин F

 

Това също е сборно понятие за различни химични съединения, поради което са отпаднали от групата на витамините. С него се означават незаменимите мастни киселини, т.е. тези, които организмът не може да синтезира и трябва да се приемат с храната. Това са алфа-линоленовата киселина, принадлежаща към групата на омега-3 мастните киселини  и линоленовата киселина, която е от групата на омега-6 мастните киселини. Първата киселина се съдържа в лененото, соевото и други растителни масла, докато втората се съдържа в яйчния жълтък и редица растителни храни - ядки, авокадо, ленено, памучно, слънчогледово масло и др.