По-тежките случаи на грипна инфекция налагат прилагането на специфична група лекарства – антиинфлуенчните противовирусни медикаменти. За разлика от лекарствата, които се използват само за облекчаване на симптомите на инфекцията, противовирусните лекарства директно й противодействат. Повечето антибактериални лекарства унищожават своите мишени – бактериалните клетки, докато противовирусните не позволяват на прицелните частици – вирусите, да се размножават и разпространяват в организма.
Единствено ваксините имат доказана профилактична ефективност. За активно лечение на грип се използват две основни групи лекарства – такива, които възпрепятстват възпроизвеждането на вирусите в клетките на белодробния епител и такива, които възпрепятстват напускането й от вирусите.
От първата група продукти, известни като производни на амантадина, у нас е регистриран римантадин. Той не позволява на вирусните частици да се освобождават от обвивката си при навлизане в клетката, което спира възпроизводителния им цикъл. Не бива да се приема с парацетамол или ацетилсалицилова киселина, тъй като те намаляват значително абсорбцията му. Римантадин е едно от най-старите противогрипни лекарства на пазара. Повечето му странични ефекти са леки и несериозни – гадене, болки в корема и диария. Възможни са и прояви от страна на централната нервна система – нарушена концентрация, трудно заспиване, замайване. Случаите на вирусна резистентност към него са чести, поради което употребата му постепенно намалява.
Оселтамивир и занамавир принадлежат към по-новата група на невраминидазните инхибитори. Те не позволяват на вече сглобените в клетката вируси да я напуснат, като така ограничават инфекцията. Клинични проучвания и опит показват, че те скъсяват продължителността на боледуването от грип тип А и В средно с 1,5 – 2 дни, като засега изглежда, че вирусната резистентност при тях не е съществен проблем. Повечето странични ефекти са – гадене, повръщане, диария, болки в корема или главоболие. В редки случаи, обаче, може да настъпят и по-сериозни нежелани лекарствени реакции – повишаване на нивата на чернодробните ензими, хепатит, алергични кожни прояви – обрив и в най-тежките случаи – синдром на Стивънс-Джонсън или анафилактичен шок.
Всички противовирусни продукти, използвани за лечение на грип, се отпускат по лекарско предписание и трябва да бъдат употребявани при стриктно спазване на инструкциите на лекаря и фармацевта. При всяко от тези лекарства съществува риск от нежелани лекарствени взаимодействия с успоредно приеманото симптоматично лечение (аналгетици, деконгестанти и др.), които могат да бъдат компетентно анализирани и оценени само от квалифициран медицински специалист. Страничните им ефекти никога не бива да бъдат подценявани, отношението полза/риск може да бъде оценено само от лекар. Лекарят преценява уместно ли е приложението на дадения продукт във всеки конкретен случай, как трябва да бъде прилаган и дава инструкции как трябва да става това. От фармацевта трябва да се поисква мнение за потенциални лекарствени взаимодействия и правилно ли са дозирани всички лекарства в рецептата.
Неправилната употреба на антиинфекциозни лекарства (антибиотици, антимикотици, противогрипни лекарства и др.) включва най-вече приемането им по собствено усмотрение, а не по лекарска препоръка. Това е опасно и безотговорно, както към собственото здраве, така и към обществото. Единствено лекарят и фармацевтът могат наистина да преценят има ли ползва и каква, и има ли рискове и какви от всеки даден продукт във всеки отделен случай. Приемайки лекарства по рецепта на "собствена глава", болният се излага на риск от странични ефекти и усложненията им, като същевременно изобщо не се ползва от терапевтичния ефект на лекарството, защото в повечето случаи самоволният прием е по грешно показание. В случая с антиинфекциозните продукти, неправилната лекарствена употреба е проява и на обществена безотговорност, защото тя създава резистентни щамове, които не могат да бъдат лекувани със съществуващите лекарства дори и при правилен прием, което нанася огромни финансови и здравни щети на цялото общество.
