1. Ниацин
Ниацинът, известен още като витамин В3, никотинова киселина или витамин РР, е жизненоважна съставка, която има много други физиологични ефекти, освен антихиперлипидемичния. Дефицитът на витамин В3 предизвиква пелагра – болестта на 4-те D-та – диария, дерматит, деменция и смърт (death).
Колкото до антихиперлипидемичния му ефект, той се осъществява чрез възпрепятстване на синтеза на частици с много ниска плътност (те пренасят холестерола от черния дроб към периферните тъкани). По този начин той понижава нивата на холестерола с ниска плътност в кръвта („лошия“) холестерол. Също така, ниацин е активен и по отношение на триглицеридите, което го прави уместен и при комбинирана хиперлипидемия (повишен плазмен холестерол и триглицериди).
Нежеланите му лекарствени реакции включват най-вече зачервяване (флъш синдром), сърцебиене, изсушаване на кожата, гадене, намален глюкозен толеранс и повишаване на нивата на пикочната киселина в кръвта. Това ограничава приложението му, тъй като в много случаи хората с хиперлипидемия имат диабет, аритмия (с или без хипертония) или подагра. Ниацин е уместен в ранните етапи на дислипидемията, когато все още не са налице други метаболитни състояния – диабет, подагра, чернодробна дисфункция и др.
2. Смоли
Става дума за специфична група смоли, които свързват жлъчните киселини и не позволяват реабсорбирането им в червата. Тъй като жлъчните киселини се синтезират от холестерол, загубата им провокира организма да използва част от холестерола в кръвта за синтез на нови количества жлъчни киселини. Това, в крайна сметка, води до понижаване на съдържанието на холестерол в кръвта. Най-значими представители на групата са колестипол и холестирамин.
Тъй като не се абсорбират, те нямат системни ефекти. Чести, обаче, са гастроинтестиналните оплаквания – запек, диария, метеоризъм, лош вкус в устата. Трябва да се знае, че тъй като могат да свързват холестеролови производни и други мастни вещества, те имат потенциала да намалят абсорбцията на витамин D, който също е холестеролово производно, и витамини А, Е и К, които, макар че не са производни на холестерола, също са мастноразтворими. Мастноразтворимите витамини трябва да бъдат приемани два часа преди или след смолите.
3. Езетимиб
Езетимиб директно понижава абсорбцията на холестерол от храната. За изтъкване е, че смолите понижават абсорбцията на жлъчни киселини, а езетимиб – на холестерол. Използва се самостоятелно, когато други холестерол понижаващи лекарства са противопоказани или не са толерирани, или съвместно със стататини, когато клиничният им ефект е недостатъчен.
Потенциални нежелани лекарствени реакции са главоболие, диария, мускулни болки, повишаване на чернодробните ензими в кръвта, алергични реакции, панкреатит, образуване на жлъчни камъни и др.
