Антидепресантите са източник на огромни приходи за фармацевтичната индустрия, присъствайки неизменно в списъка с най-предписваните и отпускани лекарства. Нещо повече, има години, в които един или друг антидепресант заема първото място сред най-доходоносните за фирмите лекарства, генерирайки приходи за производителя си от порядъка на няколко милиарда долара на година, докато негови аналози и конкуренти му подгласят на второ или трето място. Огромният търговски потенциал е довел до инвестирането на наистина огромни суми в сферата, което за няколко десетилетия даде на медицината няколко големи групи антидепресанти с висока ефективност и безопасност. Днес, те възвръщат щастието от живота на десетки милиони по целия свят.
1. Трициклични антидепресанти
Те са първата група антидепресанти, създадени през 50-те години на миналия век. Историята им започва със създаването на хлорпромазин в Париж, където психиатрите бързо установяват антипсихотичните му свойства, които, впрочем, го правят прототип и на голям и много успешен клас антипсхотици (лекарства, използвани в лечението на шизофрения).
Хлорпромазинът е наистина забележително съединение – освен че е много успешно лекарство сам по себе си, той става родоначалник на два класа лекарства – фенотиазини (антиспихотици) и трициклични антидпересанти. Първият представител на трицикличните антидепресанти, създаден въз основата на хлорпромазин, е имипрамин. Имипрамин и по-късните представители на групата – амитриптилин, кломипрамин, десипрамин и др., оказват ефект върху нивата на редица невромедиатори в главния мозък, най-вече серотонин и норадреналин, поради което се отличават с висока антидепресивна активност. Действието им обаче е ниско специфично, т.е. те повлияват различни невромедиатори в различни мозъчни центрове, което е свързано с редица странични ефекти – сънливост, замаяност, гърчове, съцебиене, ЕКГ промени и др. Това подтиква учените да продължат усъвършенстването на антидепресантите.
2. МАО инхибитори
В нервната тъкан се съдържат няколко ензима от групата на моноаминооксидазите, които разграждат моноамините допамин, адреналин, норадреналин, серотонин и др. Последните три играят ролята на невромедиатори. Забавяйки разграждането им, МАО инхибиторите повишават нивата на тези медиатори в нервната система, чрез което оказват силен антидепресивен ефект. По-ранните представители на групата оказват необратим ефект върху ензима, т.е. веднъж свържат ли се с него го деактивират напълно. При по-съвременните представители това не е така, т.е. ензимната активност се възстановява след известен период на деактивация. Това прави второто поколение МАО инхибитори по-безопасни. Въпреки това, т.е. имат потенциала да взаимодействат с голям брой лекарства, които също биват метаболизирани от моноаминооксидазите. МАО инхибиторите взаимодействат силно и с други антидепресанти.
При прием на МАО инхибитори трябва да бъдат избягвани храните, богати на тирамин – пушени меса и ферментирали храни (бира, вино, някои сирена) и др. Тираминът е моноамин, чието разграждане силно се забавя от МАО инхибиторите. Тъй като не преминава кръвно-мозъчната бариера, той оказва физиологчните си ефекти изцяло извън нервната система. Тираминът повишава кръвното налягане и ускорява пулса. Ако бъде съчетан а МАО инхибитори, той има потенциала да доведе до тежка, потенциално фатална хипертонична криза. Ефектът е бил открит при пациенти, приемали МАО инхибитори с френски сирена, поради което носи името синдром на сиренето.
3. Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина
Понастоящем, това са едни от най-ефективните, най-безопасните и най-широко отпусканите антидепресанти. Както показва името, те повишават нивата на серотинин в главния мозък, което е основният им механизъм на действие. Ранните представители, първият от които е флуоксетин, се отличават с ниска специфичност, т.е. те влияят на различни мозъчни центрове, не само на тези, влияещи на емоциите. Това е свързано с редица неприятни, макар и несериозни, странични ефекти – главоболие, безсъние, безапетитие, сърцебиене и др. Тези проблеми са до голяма степен решени при по-късните представители, които показват висока ефективност и безопасност за широк набор от показания – големи депресивни епизоди, паническо разстройство, булимия нервоза, анорексия, агорафобия, обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство и др. Най-характерният страничен ефект, особено при ранните представители, е затрудняването на ерекцията и еякулацията при мъже и аноргазмия (непостигане на оргазъм) – и при двата пола. Тези смущения обикновено преминават след спиране на лекарствата. Този клас антидепресанти е ценен и с това, че става прототип за още по-нови и ефективни съединения.
