Само преди няколко дни, Нобеловата асамблея в института Каролинска, реши да присъди нобелова награда за медицина и физиология за 2019 година съвместно на Уилям Каелин – младши, сър Питър Ратклиф и Грег Семенца за техните открития за това как клетките усещат и се адаптират към наличния в средата кислород.

 

Те са успели да идентифицират молекулярната машина, която регулира активността на гените в отговор на различни нива на кислород. Учените установяват основата на нашето разбиране за това как нивата на кислород влияят върху клетъчния метаболизъм и физиологичните функции. Това откритие дава възможност за нови лечения на заболявания като анемията и много други.


 

Важното значение на кислорода за клетките се знае отдавна, но как те се приспособяват към промените в нивата му, досега бе неизвестно. Тримата учени успяват да идентифицират точните молекулярни механизми на реакцията на клетките към различни нива на кислород. Тези изследвания разширяват човешкото познание за това как физиологичната реакция прави живота възможен.

 

Уилям Каелин – младши е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Той има специализация по вътрешна медицина от университета Джон Хопкинс, Блатимор. Основава своя собствена изследователска лаборатория и е редовен преподавател в медицинския факултет на Харвард. Каелин е изследовател в медицинския институт Хауърд Хюз от 1998 г.

 

Сър Питър Ратклиф е роден през 1954 г. в Ланкашир, Великобритания. Той завършва медицина в университета в Кеймбридж и е специализирал обучение по нефрология в Оксфорд. Тук той създава независима изследователска група и става редовен преподавател през 1996 г. Ратклиф е директор на клиничните изследвания в института Франсис Крик в Лондон.

 

Грег Семенца е роден през 1956 г. в Ню Йорк. Той завършва университета в Харвард, Бостън със специалност биология. По-късно завършва и медицина. През 1984 г. защитава докторска степен в медицинския университет в Пенсилвания. Следва специализирано обучение в университета Джон Хопкинс, Балтимор, където създава независима изследователска група. Семенца става редовен преподавател в университета Джон Хопкинс през 1999 г., през 2003 г. става директор на програмата за съдови изследвания в Института за клетъчно инженерство.


Тримата учени имат сериозни постижения в областта на медицината и физиологията.