Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в човешкия организъм в много малки количества, но без които животът е невъзможен. Кои са те?

 

1.  Мед


 

Медта участва в структурата на редица протеини и ензими, участващи в жизненоважни метаболитни функции. Участва във формирането на червените кръвни клетки, абсорбцията и усвояването на желязото, метаболизма на холестерола и глюкозата, транспорта на кислород в тялото, кръвосъсирването и предаването на нервните импулси.

 

Световната здравна организация препоръчва ежедневeн прием от 1,3 mg мед с храната.

 

Най-добритe хранителни източници на мед са морските риби, мидите, черния дроб, пълнозърнестите храни и бобовите растения.

 

2.  Желязо

 

Желязото също участва в състава на голям брой ензими, които катализират ключови метаболитни реакции. Такива са цитохромите, които участват в процеса на генериране на енергия за нуждите на клетката и каталазата, която разгражда водородния пероксид до вода и кислород, като по този начин предпазва тъканите от опасното му окислително действие.

 

Може би най-добре известната роля на желязото е участието му в състава на хемоглобина – кислород пренасящ металопротеин - белтък, свързан с метален атом.

 

Недостигът на желязо преди всичко води до развиването на желязодефицитна анемия. Лечението й се извършва чрез набавянето му под формата на лекарствени продукти.

 

Нуждите от желязо могат да варират силно в зависимост от възрастта и здравния статус – кръвозагубата, например, увеличава нуждите от желязо.

 

Желязото е повсеместно разпространено, но се съдържа в най-големи количества в червените меса, на които придава цвета – телешко и агнешко; бобовите растения; листнатите зеленчуци; нахута и др.

NEWS_MORE_BOX

 

3.  Цинк

 

Цинкът е един от най-разпространените в живите организми метали. Цинкови атоми участват във формирането на голям брой ензими и протеини в човешкото тяло. Участва в регулирането на генната експресия - „функционирането“ на гените, метаболизирането на нуклеиновите киселини – РНК и ДНК. Особено важен е за сперматогенезата и функционирането на простатата.

 

Участва в изграждането на алкохол дехидрогеназата, която превръща етиловия алкохол в ацеталдехид, и супероксид димутазата, която неутрализира опасните супероксидни радикали.

 

Препоръчителният дневен прием е около 10 mg/ден. Най-богатите източници на цинк са червените меса и черният дроб.

 

Цинковият дефицит е особено разпространен в развиващите се страни. В детска възраст причинява изоставане в растежа, закъсняване на пубертета и половото съзряване, понижаване на имунния статус, а в зряла възраст – понижаване на качеството на спермата и инфертилитет.