Учени от цял свят постоянно изследват вируса, причинил пандемията от миналата година, за да проследят промените настъпващи в него, давайки информация за поведението му, ефективността на ваксините срещу него и начина, по който той влияе на организма.

 

Вирусите се променят постоянно вследствие на инфектирането на различни хора от населението. Тези промени могат да доведат до възникване на нов вариант или щам, чиито ефекти обикновено не се различават от изходната форма, но могат да променят поведението на вируса.


 

Коронавирусите не са непознати на човечеството. Те са огромна фамилия от вируси. Познати са няколко вида, които инфектират хората и могат да причинят заболявания с различна тежест, от слаба кашлица до тежки респираторни увреждания.

 

Новият коронавирус – SARS-CoV-2 е заразяващ хора. Смята се, че неговият предтеча е причинявал заболявания по животните и вследствие на определени промени е развил способност да заразява и човешкия организъм.

 

Учените са обособили коронавирусите в 4 групи – Алфа, Бета, Гама и Делта. Някои от по-известните варианти, виновни за някои епидемии са MERS-CoV, SARS-CoV-1 и сега новият SARS-CoV-2.

 

Всички тези вируси пренасят генетична информация под формата на РНК. Това е молекула, която наподобява ДНК, но не са еднакви.

 

При попадане на вируса в човешка клетка, той реплицира генетичната си информация и чрез нея дава сигнал за синтез на вирусни частици вътре в нея. Ако бъде допусната грешка при размножаването на генетичната информация, продуктът – новата РНК, може да бъде различна. Учените наричат тези промени мутации.

 

Промените могат и да не доведат до драстични промени във вируса. Понякога те увеличават неговата болестотворност.

 

Именно заради такива промени при грипния вирус например, се налага ежегодишно подновяване на ваксините. Грипният вирус се променя всяка година.

 

През януари тази година беше забелязан нов вариант на SARS-CoV-2 в Бразилия. До края на месеца вариантът вече се откриваше и в САЩ. Той се характеризира с по-голяма заразителна способност и има твърдения, че може да предизвика повторна инфекция при хора, които вече са изкарали ковид.

 

Има предположения, че бразилският вариант притежава способност да избягва имунните защити на организма (антителата), но въпреки това, учените твърдят, че ваксината на Pfizer, е ефикасна и срещу него.

 

Друг вариант, който вече е широко разпространен и в България, е британският. Той бе регистриран в края на 2020 г. За него се смята, че е съществувал още през септември миналата година и се знае, че мутацията позволява на вируса по-лесно да заразява хората. Оттам тръгват и твърдения, че вариантът крие по-висок риск за летален изход, но липсват доказателства в тази насока.

 

При него мутацията е в структурата, чрез която вирусът прониква в клетките на белодробната тъкан – неговия Spike протеин.

 

Варианти са открити и в Южна Африка и Нигерия. Южноафриканският вариант също се разпространява по-лесно, но засега учените твърдят, че не причинява по-тежко протичане на заболяването.

 

Още в самото начало на пандемията учени в Китай изследваха различни проби на вируса и установиха наличие на два варианта, които бяха наречени тип S и тип L.

 

Двата варианта са били почти идентични с някои малки разлики. Смята се, че първо е възникнал вариант S, но в началото на пандемията по-често срещаният вариант е бил L тип.

 

Най-вероятно коронавирусът ще продължи да се променя и е невъзможно да се прогнозират измененията, които ще настъпят в него.

 

Източник:

https://www.webmd.com/lung/coronavirus-strains?fbclid=IwAR3-X3L1jEhjfkTJSOdd_woGR8RuYUDrkQozmGlOj51gn-cuUaDoonTRFV8#3