Ритъмни нарушения на сърдечната дейност могат да възникнат поради нарушения в зараждането или провеждането на импулсите. Най-често те възникват по т.нар. re-entry механизъм или по механизма на автоматия.

 

Клиничната практика класифицира антиаритмичните лекарства в няколко групи.


  • I група антиаритмични забавят проводимостта в сърдечния мускул, представители на групата са Diltiazem, Esmolol, Verapamil.
  • II група повлияват предимно камерни тахикардии, такива лекарства са: Lidocaine, Propafenone, Phenytoin
  • III група антиаритмични също повлияват тахиаритмии - Amiodarone, Chinidine, бета-блокери.


Chinidine. Той е алкалоид, изолиран от кората на хининовото дърво. Прилага се перорално при предсърдно мъждене и трептене. Той може да намали уринната екскреция на дигоксин. Кардиотоксичните ефекти на хинидина са чести. При предозиране се развива AV блок и камерна фибрилация.

 

Lidocaine. Той е известен предимно като местен анестетик. Но, освен това проявява значителна антиаритмична активност. Той се прилага венозно или мускулно. В терапевтични дози лидокаинът повлиява изключително добре различни камерни аритмии. Използва се също за профилактика на камерна фибрилация.

 

Бета-блокери (Atenolol, Metoprolol, Pindolol) имат значителен антиаритмична ефект като понижават аритмогенното действие на някои вътрешни медиатори. Бета-брокерите са показани при предсърдно трептене, мъждене и камерни аритмии.

 

Amiodaron - йодсъдържащо съединение с дълъг плазмен полуживот - над 25 дни. Прилага се орално с паузи от 2 дни в седмицата, поради риск от кумулация. При терапия повече от 5-6 месеца може да причини белодробни проблеми и хипо- или хипертиреоидизъм.

 

Verapamil. Той има ниска орална бионаличност поради бърз чернодробен метаболизъм. Антиаритмичният му ефект е свързан със забавяне на възбудните импулси. В по-ниски дози понижава кръвното налягане. Верапамилът проявява дозозависим гастро-интестинален спазмолитичен ефект и може да предизвика труднопреодолима конспирация.

 

Предлага се в депо форми, които се прилагат един или два пъти дневно. Главните му нежелани ефекти са гадене, световъртеж, главоболие, отоци на глезените, констипация, зачервяване на лицето, кожни обриви.

 

Основното, което трябва да се знае за антиаритмичните лекарства е, че трябва да се използват изключително и само под лекарски контрол в точните дозировки. При неправилна употреба или при предозиране имат проаритмогенен ефект, т.е. могат да причинят различни видове аритмии.