Инфекция от хепатит С се диагностицира на база на определени антитела в кръвта. След заразяване с вируса е необходимо определено време, за да успее тялото да го разпознае и да синтезира достатъчно от тези антитела, така че те да се открият при изследването.

 

Затова тест за хепатит С следва да се направи известно време след предполагаемото заразяване, т.е. след изтичане на т.нар. прозоречен период.


 

Периодът, необходим на организма да синтезира достатъчно антитела срещу вируса на хепатит С е средно между 6 и 9 седмици.

 

Ако изследването се направи по-рано, много вероятно е резултатът да е негативен и съответно некоректен. Така заразяването може да остане недиагностицирано, ако изследването не се повтори на по-късен етап.

 

Най-коварното в случая е, че човек, заразен с хепатит С, може да бъде заразоносител и да инфектира друг човек още през прозоречния период, когато инфекцията с вируса на хепатита още не е диагностицирана.

 

На фона на липса на ваксина срещу хепатит С единствената превантивна мярка срещу заразяване с него остава избягването на рискови сексуални контакти и кръвопреливания и ползване на чужди средства за интимна хигиена.

 

Хепатит С се диагностицира със стандартно кръвно изследване. Въпреки че то не може да докаже точно кога е станало заразяването, препоръчително е в случаите, когато има съмнение за заразяване, да се изчака поне 9 седмици преди изследването. В този период заболяването няма да е довело до сериозни последствия или да е проявило симптоми, но ще се подсигури достатъчно време за гарантиране достоверността на резултатите. Тази препоръка е в сила за всяка възрастова група.

 

NEWS_MORE_BOX

 

По отношение резултатите от теста за хепатит С трябва да се има предвид нещо много важно. Позитивните резултати от изследването не означават, че вирусът е още активен и не показват задължително наличие на вирусна инфекция. Пациентът е бил инфектиран в определен момент от живота си, но инфекцията вече може да е напълно преодоляна.

 

Позитивният тест за хепатит С показва единствено, че в кръвта все още се откриват антитела срещу вируса, но тези антитела може да останат да циркулират в организма много дълго след овладяване на инфекцията.

 

За доказване на все още активна инфекция трябва да се прилагат по-специфични тестове, отчитащи количеството на вирусните частици в кръвта, а не на антителата срещу тях.