Посттравматичният стрес е психично разстройство, което се предизвиква от преживяването на травматично събитие. Състоянието афектира всички – войници, деца, както и хора преживели природно бедствие, катастрофа, сексуално насилие и дори изневяра. Лицето може да страда от кошмари и често възпроизвеждане на съответното травмиращо събитие, което да му причини тревожност, депресия, вина, мисли за самоубийство и екстремни емоционални реакции. Един от основните и естествени начини, по които организмът се опитва да се справи с разстройството, е избягването на всякакви мисли, теми, места, хора и дейности, които могат да причинят спомен за случилото се. Като резултат, страдащият от посттравматичен стрес е предразположен към алиенация и злоупотреба със субстанции.

 

Една конкретна субстанция обаче може да се окаже благоприятна за тези, които са под въздействието на психичното разстройство. MDMA - или 3,4-метилендиоксиметамфетамин – е психоактивно вещество, което съставлява основната съставка на небезизвестния наркотик екстази. Първоначално произведен в началото на 1900 г. за подпомагане контрола при кървене, MDMA става все по-често използван през 70-те и началото на 80-те години от страна на някои психиатри с цел лечение на посттравматичния стрес, а днес е сравнително добре познат и като „парти наркотик“.


 

NEWS_MORE_BOX

 

Основната теория зад клиничната употреба на MDMA е свързана с ключовия симптом на разстройството – избягването на емоции поради риска от ретравматизация. Често наричан "емпатоген", веществото има тенденцията да увеличава чувствата на съпричастност, доверие и еуфория, стимулирайки продукцията на сератонин в мозъка. Въпреки че това звучи чудесно, както при всяко лекарство/наркотик, и с употребата на MDMA съществуват рискове и странични ефекти. Например потребителят може да страда от физически симптоми като замъглено зрение, студени вълни и скърцане на зъби. Излизайки от влиянието на наркотика, той може да изпита депресия, инсомня, загуба на концентрация и умора.

 

Разбира се, в контролирана среда тези симптоми могат да бъдат смекчени, което е целта и на настоящите клинични изследвания върху MDMA като форма на лечение (напр. тазгодишната публикация в The Lancet Psychiatry на д-р Алисън Федучия и нейните колеги от Multidisciplinary Association for Psychedelic Studies). За разлика от „развлекателната“ употреба на MDMA, при която дозировката не може да бъде контролирана, а съдържанието е потенциално неизвестно и опасно, клиничната употреба е силно регулирана от обучени медицински специалисти и се прилага единствено върху пациенти, които отговарят на положителната диагноза за посттравматичен стрес.