„Отдадени сме на това да подобряваме живота на пациентите – за това сме впрегнали пълния потенциал на науката и превръщаме предизвикателствата във възможности. Спомагаме за възникването на нарушаващи парадигмата биологични технологии и разработваме дигитални модели, трупаме знание чрез сътрудничество и ускоряваме генната терапия – в това е същността на работата ни в Байер – в трансформирането на здравните грижи!“
С тези думи беше открит тазгодишния Фарма медия ден на Байер като част от ежегодна традиция, в която компанията представя на медиите интересните проекти, върху които работят, и развитието на които биха подорбили живота на огромно количество хора. Тази година не прави изключение – генна терапия, дигитално здраве, изскуствен интелект в здравеопазването, ревлюция в профилактиката на тромбемболичните инциденти и нова молекула, която има потенциал да избави милиони жени от инвалидизиращата болка на ендометриозата – и не само.
Могат ли стволовите клетки да възстановят загубена функция?
Днес по света има повече от 7,5 млн. пациенти с Паркинсонова болест – прогресивно невродегенеративно заболяване, за което все още не разполагаме с метод, който да спре развитието на болестта, нито да възстанови настъпилите нарушения и се характеризира със загуба върху контрола на движенията. За тези пациенти нормални дейности като самостоятелно изпиване на чаша вода, личен тоалет и разходка са невъзможни.
Причината за болестта се корени в загубата на специализирани клетки – допаминергични неврони в субстанция нигра на мозъка – клетките, които свързват мисълта с действието – засегнатият човек мисли как ще вдигне чашата с водата, но е неспособен да координира действието с мисълта си. Днес лечението е симптоматично, със същото лекарство, което е открито преди 65 години – Л-ДОПА.
За 65 години никакво развитие, защо? Паркинсон, подобно на сърдечната недостатъчност, е болест със загуба на нормалната функция на клетките и е много трудно към невъзможно да се създадат лекарства, които да заместят тази необратимо изгубена функция. За това се нуждаем от нов подход, нещо което да възстанови функцията – клетъчна и генна терапия. На теория, развитието им би ни позволило с помощтта на стволовите клетки да заместим всяка една клетка в тялото, с гените – всеки един дефектен ген, водещ до болест – а това е безпрецедентен прогрес. Развитието на тази платформа и лекарствените ѝ възможности е една от най-важните цели на Байер през последните 4 години.
Процесът е свързан с претрансформиране на академичните научни знания и експериментални лабораторни модели във вписващи се в индустриалните възможности, клинично възможни и качествени процедури, които превръщат научната теория в практически качествени лекарства.
Освен върху създаването на допаминергичните неврони от субстанция нигра, специалистите работят още върху клетка, която да изпълнява ролята на миоцита от лявата сърдечна камера (при сърдечна недостатъчност), имунни клетки за случаите на автоимунни заболявания и микроглиални клетки.
Дигитално здраве и изкуствен интелект
„Когато бях диагностициран с I тип захарен диабет отидох в лекарския кабинет и прекарах около 6 минути със здравен работник; получих инсулинова писалка, глюкомер и рецепта и докато се усетя вече ме изпращаха на вратата. Бях шокиран от липсата на здраве и грижи, които получих от системата за здравни грижи. Прибрах се и честно – плаках, бях ужасен – почувствах се толкова сам. Беше ми дадена рецепта за смъртоносно лекарство – инсулин, от което ако приема прекално голяма доза ще умра веднага, а ако взимам прекалено ниски дози – ще умирам, но бавно. Не можех да разбера защо ме третират като пациент. Никога не ми се е случвало да се събудя сутрин и да си кажа – днес искам да се справя с нивата си на кръвна захар, днес – с кръвното налягане; утре – с холестерола. И все пак – точно по този начин ме третираше здравеопазването, на отделни единици. Но животът не работи по тези правила – той е объркан, имам деца, работа, всякакви изненади и си помислих – трябва да има по-добър начин!“ Това споделя Джеф Дъчис, основателят на One Drop системата, която днес е в колабораця с Байер.
Той вярва, че пациентите с хронични заболявания имат нужда от персонализиран подход; сравнява живота с хронична болест като шофиране със затворени очи. Състоянието налага на човека всеки ден да взима многократно решения за своето здравословно състояние, без на практика да разполага със знания и разбиране на механизмите зад болестта и последствията от действията си. Каква храна би могъл да яде? На какви итнервали от време? Тези напитки как биха се отразили, могат ли да взаимодействат с лекарствата му? Физическа активност, сън, стрес? Десетки въпроси – всеки ден! Без подкрепа и ясен отговор, поглъщащи много от времето на пациента и допринасящи за влошаване качеството на живота му.
С помощта на дигиталните технологии и изкуствения интелект се разработва система, която да е в джоба на всеки човек – в телефона, и която да помага за всеки един въпрос, която да мисли в перспектива, да предупреждава преди да настъпи инцидент и влошаване; която да дава въжност на хората да правят здравословния избор. Ако са способни да правят тези избори, то хората могат да контролират своето здраве; те печелят здраве и време, а свободното време е възможност – за развитие, отдих, семейство или всичко, което човек прецени, че ще го направи щастлив.
„В One Drop сме изградили платформа с огромна база данни и изкуствен интелект, който да помогне на хората да правят по-добри избори за своето здраве – една холистична дигитална платформа и така монологът в лекарския кабинет за болестта се превръща в ежедневен лесен диалог.“
