Микроорганизмът Klebsiella pneumoniaе принадлежа към род Klebsiella и представлява Грам-отрицателна бактерия. Характерно е, че не образува спори, не притежават ресни и са неподвижни.


Тези бактерии са част от нормалната флора на дебелото черво при човека и животните. Може да бъдат открити още и по респираторния тракт – устна лигавица, фаринкс и ларинкс при около 5% от здравите лица. Откриват се още в почвата, водата, храните, както и в болнична среда, където са едни от най-честите причинители на вътреболнични инфекции.


Klebsiella pneumoniaе е включена в групата на т. нар. опортюнистични инфекции или условни патогени – могат да предизвикват инфекции в имунокомпрометирани или след извазия в стерилни тъкани и органи.



На тази бактерия се дължат приблизително 3% от пневмониите (най-често първична лобарна пневмония) при алкохолици и наркомани, пациенти с хронични белодробни заболявания, както и диабетици. Микроорганизмът е чест причинител на уроинфекции – на второ място след Escherichia coli. Други чести заболявания са менингитите, сепсис, раневи инфекции, а в по-редки случаи отити и синуити.


Особено чувствителни на инфекцията са болни с намалени защитни сили на организма, следствие на неопластични процеси, тежки травми, изгаряния, цитостатична терапия и други.


Както и при останалите инфекции се образуват антитела от клас IgM и IgG към специфични О- и К- антигени. Поради голямото разнообразие от антигени протективно значение имат само хомоложните антитела – срещу конкретния щам, който е предизвикал заболяването.


Взависимост от локализацията и естеството на инфекцията се изследват различни секрети – назофарингеален смив, храчка, гноен ексудат, ликвор, урина, кръв за хемокултура, плеврален пунктат и други.


NEWS_MORE_BOX


Микроскопското изследване има ориентировъчен характер, поради което се прави културелно изследване (микробиологична посявка на хранителни среди). При изолиране на чисти култури се прави задължително антибиограма – за назначаване на антибиотик, към който бактериите са най-силно чувствителни.


Не се прилага специфична профилактика, тъй като съществуват множество серотипове. Характерно за тези бактерии е, че бързо се развиват резистентни на терапията щамове.