Хроничните вирусни инфекции имат дълбоко и трайно въздействие върху имунната система, подобно на стареенето, твърдят изследователи от Института Бък и Станфордския университет.


Използвайки изкусвен интелект, учените профилират и сравняват имунните отговори при хора от третата възраст, пациенти на дългосрочна антиретровирусна терапия заради ХИВ и инфектирани с вируса на хепатит С преди и след медикаментозната им терапия. И в трите групи се наблюдават идентични промени в имунната система, които включват натоварване на Т-клетъчната памет, повишено регулиране на вътреклетъчните сигнални пътища на възпаление и намалена чувствителност към цитокини на лимфоцитите и миелоидните клетки. 


Хроничното възпаление, произтичащо от дисфункция на имунната система, е характерно за много от болестите на стареенето, разясняват авторите на труда. Дали хроничната вирусна инфекция е свързаната със стареенето дисфункция на имунитета все още е отворен въпрос. На този етап обаче е ясно, че както стареенето, така и хроничните вирусни инфекции оставят дълбоки и незаличими следи върху имунитета.



При острите вирусни инфекции обикновено организмът е в състояние да се справи с патологичния причинител и имунната система да произведе антитела, които да го предпазят от нова подобна инфекция, подобно на грипа и настинките. Но има вируси, като ХИВ и хепатит С (HCV), които остават живи за дълго време в организма, вършейки своята паразитна дейност, без заразения да подозира за това. 


70-90% от населението е инфектирано с цитомегаловирус, който не вреди на здравия организъм, но при бременност и компрометирана имуните носи последствия. Редица херпесни вируси също могат да доведат до хронични инфекции, в това число причиняващите генитален, орален херпес, варицела / херпес зостер и мононуклеоза. 


По думите на доц. Дейвид Фурман от Института Бък и водещ автор на изследването всеки човек носи свой свобствен „виром“ – това е сбор от вирусните инфекции, с които живеем до края на дните си. Вероятно, всеки носи по 12-15 и дори повече вируси, за които не подозира. Днес, благодарение на наличието на съвременните технологии, тяхното профилиране в човешката популация може да стане възможно.


Според авторите тяхното изследване е първото, което включва концепцията за системна имунология и анализира имунната система цялостно, използвайки наличните технологични платформи. 


Изследователите констатират, че при пациенти с ХИВ нарушенията на имунната система са очевидни, въпреки потискащата вируса терапия в продължение на десетилетия. При хепатит С вируса се наблюдава частично възстановяване на клетъчната чувствителност към интерферон-а, който потиска вирусната репликация и дава 97% излекуване и частично възстановяване на нарушения имунитет. Изследователите откриват молекулярни механизми, благодарение на които става това възстановяване. Според тях наличието на тази пластичност означава, че има шанс да се въздейства върху влиянието на хроничните вирусни инфекции и процесите на стареенето върху имунитета и той да се подобри, стига да се идентифицират и разберат молекулярните пътища за това. 


Изследователите откриват промени в STAT1, основният транскрипционен фактор, активиран от интерферони. STAT1 играе основна роля в нормалните имунни реакции особено при вирусни, микобактериални и гъбични патогени. 


В контекста на пандемията, в която се намираме, подобни изследвания са необходими по отношение на SARS-CoV-2. Според авторите е уместно определянето на функционалния отпечатък върху имунитета от коронавирусната инфекция, дали и доколкото тя има дългосрочен хроничен ефект върху него.

 

Източници: