С напредването на възрастта редица процеси в организмът забавят своят ход. Това се отнася и до храносмилателната система и извличането на полезни вещества от храната. Вярно е, че след 35 изпитваме по-малка необходимост от храната за енергия, отдавна в тялото са приключили процеси като изграждане. Остава важната функция на организма да се възстановява от ежедневната дейност. Още едно десетилетие напред във времето необходимостта от храната, като източник на енергия намалява осезаемо. Човекът е устроен така, че оптимизира режима си и започва да избягва излишната натовареност и действия, които изглеждат излишни.


Има обаче още един фактор, който налага преосмисляне на храненето ни. И ако това не е сторено на 45, то по натрупването на допълнителните килограми и мазнини, можем да си дадем сметка, че метаболизмът ни не е същият както преди. 


Над 55-60-годишна възраст функциите на храносмилателната система се забавят драстично. Съзъбието вече не е така крепко, влошава се сдъвкването на храната. Отделя се по-малко стомашна киселина, което се отразява на усвояването на полезни хранителните вещества. 



Мускулите отдавна са загубили своя тонус и ако на 45 години храненето не е внесло повече белтъчини вместо въглехидрати и мазнини, се е отразило значително на тяхната маса. Същевременно, дори и да не е регистрирана промяна в телесното тегло, е станала съществена замяна на мускулна с масна тъкан. Определено сме станали „по-меки“ и обиколките са напреднали със сантиметри. 


Независимо дали полагаме усилия да променим хода на естествения процес на остаряване на тялото, той е необратим. Организмът ни остава недохранен и започват да проличават с години допускани грешки в храненето, недостиг и дефицити на нутриенти. Дори и да не се даваме, по сенките на очите или показателите на кръвните изследвания можем да си дадем сметка, че тази битка с времето налага нов подход.


В повечето случаи пропускаме да извършим промяна в режима си на хранене и включването на редовен спорт в графика за деня, затова и сме неприятно изненадени в края на 6-тото десетилетие от десетина, дори 20 килограма повече. Обичайното поведение е да спрем да се оглеждаме в огледалото и приемем безформената си фигура и липса на тонус. Но... Но това не е здравословният модел и не е моделът за подражание! Защото днес все повече има примери, които показват, че дори и на 60 човек може да изглежда привлекателен и да обича себе си.

 

Това, което трябва да знаем, е, че с напредването на годините намаляват нивото на грелин – хормона на глада, и нарастват тези на летин – хормона на ситостта. Едно предимство, което дава възрастта, защото при това обръщане на везните реално спираме да изпитваме глад, както преди, храната вече губи дори емоционалната си стойност, свързана със засищането. Не, ние не ядем защото сме гладни, нито се страхуваме, че можем да останем гладни по-късно. 


Заради ниските доходи и/или неглижиране храненето може да се редуцира сериозно, но то не бива да става оскъдно, още повече, еднообразно – това е опасно. Подобен хранителен навик би създал условия за недохранване на организма, което е различно от усещането за глад. Тоест оттук се развиват дисбаланси, които ускоряват стареенето, немощта, имунитета. В напреднала възраст се повишава и производството на автоантитела, което натоварва организма с още повече възпалителни процеси. Цялата тази картина обяснява и склонността към по-чести инфекциозни процеси, усложнения на заболявания, трудно възстановяване. 


Излишно е да се споменава, че раковите заболявания са заболяванията на напредналата възраст, при налични хронични и автоимунни процеси отключили се с годините на живот, всяка адекватна грижа става ценно условие за придобиването на качество на живот и изпитване на повече радост от дните. 

 

След наследствеността състоянието на имунната система зависи от средата, начина на живот и храненето. Няма нужда тялото ни да се подлага на допълнително изпитание – стига му само остаряването, нали – затова храненето трябва да даде акцент на продуктите с висока хранителна плътност и нисък гликемичен индекс. Изпълнението на условието е трудно, но в помощ са хранителните добавки, които могат да подкрепят и оптимизират имунната система.


Всъщност, правилото важи не само при напредване на възрастта, а при всички случаи на крещяща нужда от специфични хранителни вещества, каквито са критичните ситуации, повишената активност, буен растеж. 


Ефективните хранителни добавки имат имуномодулиращо действие, противовъзпалителна активност; ускоряване на възстановителните процеси, устойчивост на организма срещу инфекции и реактивирането на заболявания. 


Такива свойства например имат ехинацеята, соевият протеин и глюкомананът. 


Защо? Ехинацеята е естествен имуномодулатор. Тя активира имунния отговор и усилва самозащитата на организма. Соевите пептиди, изграждащи соевия протеин, модулират клетъчния имунитет, подкрепят мозъчната функция и регулират невротрансмитерите. Глюкомананът е вид фибри, които стабилизират чревната флора, а тя в голяма степен е отговорна за правилното функциониране на имунната система, освен че носи обичайните ползи на хранителните влакнини – нормализиране на нивата на кръвната захар, холестерола и триглицеридите, и подобряване на чревната проходимост.


Подходящи хранителни добавки за целта можете да намерите тук